Читать «Войната срещу рулите» онлайн - страница 57

Дори колебанието му издаваше на присъстващите, че той не е обикновено животно.

Подчиненият на Макленън се върна с малка чанта и я подаде на Джеймисън възможно по-отдалече. Джеймисън се обърна, постави чантата на прага, погледна пак изуола в очите и каза спокойно:

— Легни, ако обичаш, и ми дай крака си. Мисля, че ще мога да ти помогна.

Съзнанието на човека беше широко отворено и в него нямаше ни най-малка неискреност — Джеймисън от все сърце желаеше да помогне.

И в момента, в който взе решението си, изуолът осъзна, че то е било неизбежно. И почувства огромно облекчение, когато легна и протегна ранения си крак към човека.

14.

Големият град бе обгърнат в мъгла. Градът на Кораба. Джеймисън вече бе телефонирал на жена си от самолета и това бе за нея първата вест, че се е върнал. Тя на свой ред бе побързала да се свърже с Диди на Игралната площадка и между тримата се състоя вълнуващ разговор.

Тяхната пламенност го накара да се почувства виновен, защото трябваше да й се обади веднага при завръщането си. Беше отсъствал в космоса четири месеца и половина и знаеше, че тя би се разстроила, ако откриеше, че се е забавил още, макар за да спаси живота на един млад изуол. Така че беше решил да не й казва за това.

Сега си блъскаше главата с проблемите, които стояха пред мъжете и жените от тази епоха. Всичко — семеен живот, грижи за децата, любов и лични желания — отиваше на второ място след всепоглъщащите изисквания на стогодишната война с рулския враг. След по-малко от час щеше да си бъде у дома. Щеше да има целувки, примесени със сълзи, защото Веда бе емоционална жена. Той знаеше, че за кратко тя щеше да отговаря на неговата страст, после за известно време нейното желание щеше да превишава неговото и накрая пламъкът щеше постепенно да отслабне. Междувременно той щеше бързо да се потопи в работата на своя висок управленски пост, който напоследък напускаше все по-рядко. На пръстите на едната ръка се брояха проблемите, които го откъсваха от бюрото. Един от тях беше идеята му относно изуолите.

Два факта я бяха направили значима за шефа на Научния отдел. Първо, на никой друг не му бе хрумнало, че изуолите може да са разумни и поради това не можеше да се има доверие на никого, че ще вземе на сериозно проекта за залавянето на едно или повече от тези същества. Второто бе фактът, че тази работа бе свързана с Планетата на Карсън, един от трите стълба на човешката защита срещу рулите. При сложилите се обстоятелства тепърва трябваше да се мисли поновому за изуолите. Така че поне засега Джеймисън щеше да остане зад бюрото си.

Един ден, скоро след залавянето на младия изуол, Джеймисън седеше в кабинета си и провеждаше достатъчно важна среща, за да предизвика вниманието на „шефа“.

— Тук! — каза Тревор Джеймисън, забоде върха на молива в едно зелено петно на картата и вдигна поглед към якия мъж срещу себе си. — Точно тук, господин Клъги, е мястото, където трябва да бъде построен лагерът.