Читать «Войната срещу рулите» онлайн - страница 56

Вратата се отвори широко и изуолът и човекът се оказаха лице срещу лице. Трите подредени в линия стоманеносиви ясни очи бяха на едно равнище със спокойната, немигаща двойка кафяви.

Зад човека имаше нервно суетене на няколко напрегнати съзнания. Изуолът ги измести на заден план в мислите си.

Ставаше нещо удивително. Въпреки своето отчаяно намерение той се колебаеше. Смътно разбра защо. По-рано, преди няколко дни, бе убил хората безмилостно, защото за тях той беше звяр, а те за него и неговата раса — врагове.

Сега беше различно. Този човек беше приятел, извън всякакво съмнение. И още нещо. Те бяха две застанали едно срещу друго разумни същества и въпреки че изуолът съзнаваше това само смътно, той чувстваше родството, което съществуваше помежду им, след като вече бяха осъществили контакт.

Разбираше с една отдалечена част на съзнанието, че между разумните форми на живот винаги има известен антагонизъм. Неговото емоционално развитие обаче не бе стигнало до тази точка, така че в момента доминираше чувството за комуникация и родство.

И тогава Джеймисън заговори с нисък плътен глас. Думите бяха неразбираеми за изуола, но мислите бяха ясни.

— Аз съм твой приятел и стоя между теб и сигурна смърт. Не защото тези хора са твои врагове, а защото ти не им позволяваш да бъдат твои приятели. Ти можеш лесно да ме убиеш. Зная също, че не считаш живота си за важен. Но помисли върху следното: докато ние стоим тук, някой изуол на твоята родна планета може би убива човешко създание или то убива него. И макар да ни разделя огромно разстояние, в твои ръце е да решиш сега дали тези безсмислени убийства ще спрат скоро, или ще продължат още дълго. Не мисли, че ти предлагам лесен, непочтен изход. Задачата да се установят хармонични отношения между изуолите и хората няма да бъде проста. Много членове и от двете раси трябва да бъдат убедени. Ще срещнеш много хора, които гледат на всички създания като на твърде различни от себе си, като на животни и вследствие на това — като на по-нискостоящи от тях. Невежите не управляват този свят, но те може да поставят на изпитание твоето търпение. Мнозина от твоята раса ще гледат първоначално на теб като на предател, просто защото не разбират истината подобно на тези хора тук зад мен. Работата да ги накараме да разберат може да се окаже дълга и трудна, но с твоя помощ тя може да бъде извършена. И тя трябва да започне веднага.

Джеймисън се обърна спокойно с гръб към изуола и погледна останалите. Командир Макленън го гледаше втрещено.

— Командире — каза Джеймисън, — бихте ли изпратили някой от вашите хора да ми донесе аптечката от командното помещение? Нашият гост има лоша рана на крака.

Макленън примигна и, без да каже дума, погледна един от своите хора и кимна. Човекът се запъти към кораба.

— Той обаче има и пет други крака, здрави — добави Джеймисън, — така че никой да не прави грешката да се опита да затвори вратата, преди да сме сигурни, че той желае това.

Изуолът стоеше като статуя. Мъчителното раздвоение на съзнанието му се увеличаваше с всяка изминала минута.