Читать «Войната срещу рулите» онлайн - страница 59

Джеймисън беше определено недоволен от себе си. Осъзнаваше колко безразсъден сигурно изглежда на този практичен инженер. Но върхът на молива му се върна върху зеленото петно и твърдо се забоде в него.

— Тук — натърти той.

Това преля чашата. Клъги скочи от стола като стоманена пружина, стовари юмрук върху бюрото и кресна:

— По дяволите! И вие сте като другите незаслужено възвеличавани нищожества! Седите зад това бюро толкова дълго, че сте загубили всякаква връзка с действителността, но си мислите, че можете да се правите на твърд и нареждате всичко да стане по най-трудния възможен начин, дори ако излагате на опасност живота на много по-добри мъже от вас самия! Де да можех да те натикам само за пет минути в този зелен ад, точно където е върхът на молива, та да видим дали ще искаш лагерът да е там!

Това беше избухването, към което се стремеше Джеймисън. И все още нямаше никакъв предупредителен сигнал. Почувства облекчение. Оставаше само да завърши разговора, без да разкрива, че всичко е било тест.

— Знаете ли, господин Клъги — каза сериозно той, — изненадан съм, че намесвате личности в тази чисто правителствена работа.

Погледът на Клъги беше все така твърд, макар и вече малко по-спокоен.

— Господин Джеймисън — каза прегракнало той, — човек, който поставя другите в невъзможно положение само поради свой каприз, вече въвежда елемента личност. Ако искате лагерът да бъде построен там, можете да си го построите сам. Аз ще наредя на моите хора да се върнат на Земята. По дяволите и договорът, и парите ви!

Клъги се обърна и излезе. Джеймисън не се опита да го спре. Тестът още не беше завършен напълно. Решаващият момент беше дали Клъги ще изпълни заканата си да повика своите хора обратно от Майра 23 и така да се откаже от всичките си претенции към договора. Това беше нещо, което рулите никога нямаше да направят — да се откажат от контрол над един приоритетен проект като този за лимфната течност, — та дори лагерът да трябваше да се построи върху вулкан. Те не биха помислили да се преструват на чак толкова загрижени за човешкия персонал.

Тревор Джеймисън набра някакъв номер и натисна един ключ върху таблото на бюрото. Светна екран, показващ група от трима мъже — психотехническия екип, който бе следил Клъги със свръхчувствителните си уреди.

— Е — каза Джеймисън, — изглежда, че Клъги е чист. Не смятате ли и вие така, господа?

Един от мъжете се усмихна.

— Този пристъп на гняв е типичен за него, гарантирам.

— Дано успея да го убедя да се заеме с работата след този скандал — каза мрачно Джеймисън. — И да се надяваме, че рулите няма да го докопат, преди да сме се отправили за Майра.

Това беше гибелното нещастие на човечеството. Никой не можеше да бъде сигурен, даже тук, на родната планета на Човека. Никъде в контролирания от хората сектор от галактиката дейността на рулския шпионаж не бе така добре организирана, както на самата Земя, въпреки интензивния непрестанен контрашпионаж. Причините за това положение бяха отпреди сто години, през съдбоносните за човешката история времена, когато първата разрушителна рулска армада беше дошла от един тъмен район, простиращ се отвъд ръкава на галактиката.