Читать «Войната срещу рулите» онлайн - страница 55

— Газът няма да въздейства на този екземпляр, защото е предварително предупреден — каза Джеймисън.

— Ах, да — отвърна иронично командирът. — Вашата любима теория. Е, ще видим дали е достатъчно умен, та да задържи дишането си за две-три минути. Карлинг, скачи ли вече приспособлението? Ако да, отвори клапана.

— Слушам, сър.

Изуолът пое дълбоко въздух, щом чу съскащия звук, и задържа дъха си. Нямаше представа колко време са три минути, така че легна вяло, готов да спре дишането си до безсъзнание, ако се наложи.

Междувременно, извън кораба, Джеймисън каза:

— Предупреждавам ви, командире, че правите опасна грешка, като разчитате газът да упои това същество.

— Искате от нас да повярваме, че звярът знае, че го обгазяваме, само защото говорим за това или по-точно, че разбира нашата реч ли?

— Той чете съзнанието.

Изявлението, изглежда, накара Макленън да млъкне. Изуолът долови промяната в мислите му, внезапното частично приемане на казаното от Джеймисън.

— Сериозно ли говорите? — попита бавно Макленън.

— Никога през живота си не съм говорил по-сериозно. Изуолите са съвършени телепати и са единствените в познатата ни вселена същества, които могат да приемат от и да предават на нетелепати.

— Би било идеално, ако можехме да имаме такъв телепат на борда на всеки кораб — каза замислено Макленън.

— Наистина — съгласи се Джеймисън. — И това е само една от многото възможности.

Колебанието на Макленън приключи. Той беше решителен човек.

— Все пак ще трябва да се уверим, че звярът ще остане затворник и няма да нанася повече никакви вреди — каза той. — Карлинг, дай му още пет минути от този газ. После отвори вратата.

Пет, тридесет… шестдесет минути — това нямаше никакво значение. Изуолите бяха земноводни и час и половина би било най-вероятното време, необходимо за сигурното упояване на някой от тях.

Обстоятелството, че Макленън бе приел донякъде теорията на Джеймисън стана причина изуолът накрая да вземе твърдо решение. Сега или никога. Джеймисън трябваше да умре, и то по такъв начин, че моментната вяра на Макленън в разумността на изуолите да бъде разбита завинаги.

Той се раздвижи, така че да може да действа мигновено, после се отпусна, защото усети, че Джеймисън се е приближил и се кани да погледне през единия отвор.

— Командире, моля настоятелно да преустановите използването на този газ — протестира остро Джеймисън. — Никой не знае какво е влиянието му върху един изуол.

— Нали го използвахте, когато ги заловихте.

— Имахме късмет.

— Добре, Карлинг — каза Макленън. — Спри газа и отвори вратата. Всички се отдръпнете.

— Какво възнамерявате да правите? — попита Джеймисън.

— Ако е в безсъзнание, просто ще го пренесем при нас.

Джеймисън, изглежда, се примири и предложи:

— Нека аз да му сложа ремъците.

Изуолът видя мислено как Джеймисън пристъпи към вратата, която в момента се отваряше, и скочи напред.