Читать «Войната срещу рулите» онлайн - страница 54

В момента, в който човекът свърши, лек шум показа, че корабът е докоснал земята. Изуолът бе опитал здравината на стените на отделението, натискайки ги с всичка сила, но никъде не откри слабо място. Дори двата вентилационни отвора бяха пробити направо в дебелите стоманени панели.

Джеймисън продължи забързано:

„Хората в другия кораб, както вероятно знаеш, са военни и им е възложено да те проследят и заловят жив или мъртъв. Преди няколко дни, когато пристигнах на Земята и научих за това положение, помолих да ми бъде възложено издирването, тъй като командир Макленън не бе успял да те открие. На молбата ми бе отказано, защото наблегнах на важността да те заловя жив, а ти бе считан за голяма заплаха. Тук съм против желанието на Макленън. Според него военните са по-добре екипирани, за да се справят с такъв вид работа.“

Изуолът приемаше разказа на Джеймисън само с част от съзнанието си. Една друга част от него усещаше с нарастваща сила натиска на мисли отвън. Мислите бяха смесени. Някои от тях — повече враждебни — изглежда, бяха насочени срещу Джеймисън. Долавяше се чувство, че той е постъпил нечестно. Но тук-там имаше и възхищение от начина, по който Джеймисън бе извършил нещо, считано от тях за невъзможно.

Смесицата от мисли няколко минути непрекъснато увеличаваше силата си, после нарастването спря. Очевидно другият кораб бе кацнал до техния.

„Положението вече е извън моя контрол — завърши бързо Джеймисън. — Но ти можеш да помогнеш на двама ни като ми кажеш какво е намислил Макленън — какви са неговите планове — веднага щом те станат очевидни за теб. Или може би вече ги усещаш?“

Изуолът седна надменно на задните си крака. В действителност той все още не беше отвърнал нищо. И определено нямаше да бъде измамен с такава плитка уловка, макар да нямаше никакво доказателство, че намерението на човека е такова.

13.

Картините от съзнанието на Джеймисън показваха, че той е отворил вратата на командната зала и излиза навън, за да срещне няколко мъже с насочени към него оръжия.

Гласът на Макленън, който все още беше в другия кораб, се чу във високоговорителя:

— Докторе, в момента съм твърде удивен от вашия незаконен акт, за да реша какво да предприема спрямо вас. Отстъпете настрана.

Джеймисън не отговори нищо, но се отстрани от кораба според указанията.

— Добре, Карлинг, действай — нареди грубо Макленън.

Един от мъжете, който носеше малък метален цилиндър, отиде в командното отделение, току-що освободено от Джеймисън. Последва серия металически звуци, след което Джеймисън заговори с рязък тон:

— Предупреждавам ви, командире, че ако нараните този изуол, който е самонадеян безпомощен затворник, ще ви е доста трудно да се оправдаете.

— Не се бойте, доктор Джеймисън. Вашето другарче няма да пострада. Само счетох за необходимо да инспектирам отделението, за да разбера дали е подходящо за транспортирането на един така опасен звяр в цивилизацията. Газът само ще прати животното в безсъзнание за срок от няколко часа.