Читать «Войната срещу рулите» онлайн - страница 53

Алфред Ван Вогт

Джеймисън не отговори. Изуолът усети, че корабът набира скорост.

Изминаха няколко минути.

— Джеймисън! — Това бяха гласът и мисълта на командир Макленън — и двата с гневен оттенък. — Незабавно кацнете или ще бъда принуден да ви взривя!

Изуолът прочете тревога и объркване в съзнанието на човека в съседното отделение. Имаше също нерешителност и колебание как да процедира по-нататък: дали да приземи кораба, или да се изплъзне, като го насочи с пълна скорост към планините и ниско надвисналите облаци. Но тази нерешителност не пролича в изпълнения с възмущение отговор на Джеймисън.

— Какво означава това, командире?

— Блъфирането изобщо няма да ви помогне. Джеймисън! Един от местните жители е видял всичко от къщата си. Видял е кораба ви да маневрира, взел е бинокъла си и е наблюдавал как кацате. Видял е как звярът влиза при вас. Какво направихте? С парче храна от неговата собствена планета ли го подмамихте? Предупреждавам ви, Джеймисън, нашите оръдия ви държат на прицел. Ако не започнете да се спускате, докато преброя до три, ще дам заповед за откриване на огън. Едно… две…

Изуолът почувства, че подът под него започна да потъва. Но точно преди това усети в съзнанието на Джеймисън една светкавична серия мисли, която показваше като на филм свалянето на кораба, гибелта на Джеймисън при катастрофата и оцеляването на изуола, за да бъде убит впоследствие от безпощадните оръжия на онези в другия кораб. А заедно с картините имаше и чувство на разочарование и искрено съжаление за неуспеха на жизненоважен план.

Твърде странно. Съзнанието на този човек изглеждаше съвсем различно от съзнанието на онзи, който бе убил майката на изуола. В това съзнание нямаше никакво желание да убива онези в другия кораб, макар те да заплашваха живота му. Освен това липсваше и страх.

И сега, насочен към него, потече бърз поток мисли от съседното отделение.

„Няма никакво време да ти обяснявам надълго и широко, но трябва да разбереш едно много важно нещо. Ти знаеш, разбира се, защо изуолите са избрали да скриват своя разум: те се страхуват, че ще бъдат унищожени, ако човешките създания открият този факт. Това щеше да бъде вярно, ако някоя от двете страни имаше повече право над Планетата на Карсън от другата. Като прости животни, каквито вие изуолите се преструвате, че сте, не можете да имате такова право според Междузвездното законодателство. Но като разумни създания и местни обитатели вие бихте имали възможно най-очевидното право. Изуолите не могат никога да изгонят човешките създания от Планетата на Карсън с груба сила. Но като една разумна раса, вие можете да ни помолите да си отидем веднага, щом бъдете в състояние да защитавате своята планета, а ние ще бъдем длъжни да го сторим. Заложил съм на карта професионалната си репутация и личната си безопасност, за да те представя на нашите органи на властта с надеждата да им докажа, че ти и твоят вид сте разумни същества и че ние трябва да спрем да ви убиваме и да започнем да търгуваме с вас. Естествено аз не мога да направя това без твоето пълно сътрудничество.“