Читать «Войната срещу рулите» онлайн - страница 50

Потънал в мисли, той се настани да прекара нощта. Чувстваше, че непреодолимите проблеми от изминалите няколко дни са решени, и то много по-успешно, отколкото бе очаквал. Сега разполагаше с убежище срещу враговете си, подходящ подслон и дори неочакван източник на вкусна храна. Всички тези неща беше постигнал сам, като първи истински тест за зрялост и беше сигурен, че майка му щеше да бъде страшно горда, ако можеше да узнае.

И въпреки всичко това изпитваше смътна неудовлетвореност. В края на краищата, беше осигурил само своето собствено бягство. Бе направил малко или не бе направил нищо, за да отмъсти за смъртта на майка си.

Колко човешки живота правеше това? Той реши, че на цялата планета едва ли има достатъчно човешки създания за тази цел. Определено те бяха съвсем малко в този отдалечен район, а погледнато реалистично, шансът да се добере до по-гъсто населени области бе твърде малък.

Все пак от съзнанията на своите преследвачи бе получил мимолетни картини на намиращи се наоколо села и колонии. В края на краищата, сигурно щеше да успее да достигне едно или повече от тях и да отмъсти поне частично, преди да бъде убит.

Но още бе рано. Беше глупаво да си въобразява, че преследването е завършило. Щеше да е най-добре, ако се показва възможно по-малко през следващите няколко дни, а след това да използва предимството на снежните вихрушки, за да се измъкне постепенно от хълмовете.

На четвъртия ден се случи нещо, което измени плановете му. Докато се движеше по коритото на потока и търсеше подходящо място за риболов, той стъпи с най-задния си ляв крак в капан за бобри.

Щракването на металните челюсти го накара да подскочи, а мигновената болка — силно и рязко да се дръпне. Точно тази реакция нарани тежко крака му, защото силата бе толкова голяма, че капанът разкъса плътта и засегна сухожилията.

Изуолът се сви от болка, огледа хваналото го съоръжение и след няколко секунди разбра как действа. Натисна пружините, освободи се и тръгна на пет крака по течението на потока. Искаше му се да се върне в пещерата и да остане там, докато кракът му оздравее. Но не смееше. Дали щяха да открият капана с освободената пружина скоро и дали щяха да го свържат с него, това бяха спорни въпроси. Но нямаше съмнение, че тази област вече не е безопасна.

Призори той намери място за почивка под една надвиснала скала и спа там през по-голямата част от деня. След пладне се спусна предпазливо в коритото на потока, откри място, където ледът бе най-тънък и върху бързей, и го проби с помощта на тежък камък. След това налови малко риба.

Цялата тази нощ и следващата изуолът се движеше по коритото на потока. На третия ден го събуди познатият звук на съскащи реактивни двигатели. Той надникна предпазливо от скривалището си и видя малък летателен апарат да минава ниско над коритото на потока.

Дръпна се да се скрие и изведнъж една ясна мисъл, изглежда, насочена право към него, докосна съзнанието му.

„Изостави незабавно този поток. Твоите следи са забелязани и търсенето е започнало. Казвам се Джеймисън и се опитвам да се свържа с властите, за да ти спася живота. Но може да стане твърде късно за това. Изостави незабавно този поток. Твоите следи са забелязани…“