Читать «Войната срещу рулите» онлайн - страница 48

Изненадата беше взаимна. Изтощеният изуол пое влажната миризма на животинска топлина, тежката воня на изпражнения и внезапния изблик на примитивни мисли. Досети се, че е изненадал чудовището заспало.

Друга мечка, осмеляваща се да нахлуе… грубо нарушение… отчаяна нужда да отхвърли мъглявината от дългия сън — тези бяха впечатленията му. Объркването на звяра внезапно премина в дива ярост, той нададе ужасен рев и нападна.

Ударът запрати изуола в снега, но не твърде далеч. Острите му нокти се забиха в замръзналата повърхност, той пъргаво скочи и безпощадно захапа огромното рамо на мечката.

Тя отвърна с рев и така го стисна, че почти го вдигна от земята, изкарвайки въздуха от дробовете му. Изуолът се помъчи да се освободи, но беше твърде уморен, за да води битка на живот и смърт с един толкова мощен хищник.

Долавяше у противника си лека уплаха, глупаво учудване и слабо желание да се оттегли и да обмисли положението, и реши да прекрати борбата. И сгреши. В мощната мечка бързо настъпи промяна. Тя стегна прегръдката си, захапа дълбоко изуола и изрева кръвожадно. Вече бе обзета само от гняв, свирепост и желание за убийство. С изненадваща скорост вдигна едната си яка лапа и замахна.

Ударът бе зашеметяващо силен и изуолът за миг загуби съзнание. Болката обаче го извади от вцепенението му и той светкавично заби зъбите си в лапата, дръпна рязко и чу пукот на разкъсани сухожилия и счупени кости. Едновременно с това включи в борбата средните си лапи и с дългите здрави нокти натисна корема на мечката. Разкъса кожата и мускулите и бръкна с кръгово, движение в телесната кухина на половинтонния звяр.

Контраатаката бе така бурна, че трябваше да сложи край на двубоя. Но мечката, потънала твърде дълбоко в яростта си, не осъзнаваше страхотното нараняване, което бе получила. В този момент изуолът би могъл да се измъкне, ако бе по-малко уморен. Мечката обаче изрева и, заслепена от болката, реши да повтори своя опит и стисна още веднъж противника си в отчаяна прегръдка.

Изуолът не можа да реагира бързо, но скорост не беше и нужна. Той уморено изпъна напред средните си крака, натисна надолу и всичките вътрешности на мечката се изсипаха на земята.

Никаква животинска ярост не би могла да се противопостави на такова опустошение. Мечката падна на снега, забълва кървава пяна и издъхна.

Изуолът лежа изтощен в смъртоносната й прегръдка, докато накрая мечката трепна в последна мускулна конвулсия и мощните й предни лапи се отпуснаха. Той се измъкна и влезе, клатушкайки се, в пещерата.

Неприятната меча миризма вътре не го възпря. Той почисти раните си с език, сви се на топло кълбо и заспа.

11.

Събуди се от усещането, че наблизо има животни. Впечатлението бе толкова ясно, че включваше и усещане за големина. Животните бяха много, но бяха доста по-малки от мечката.

В мисловния им поток имаше силно изразена бруталност и това го успокои. Нямаше заплаха от човешки създания, щом тези същества се чувстваха в безопасност. От звуците и от мисловните картини той подразбра, че ядат мечката. После заспа отново. Когато се събуди, още беше светло, а повечето от вълците си бяха отишли. През съзнанието му внезапно преминаха картини с пръснати върху снега кости и козина и впечатлението, че са останали четири звяра. Два от тях се опитваха да разчупят една тазова кост. Телепатичната картина не показваше ясно какво правеше третият. Но четвъртият душеше при входа на пещерата.