Читать «Войната срещу рулите» онлайн - страница 49

Изуолът тихо се изправи, готов за нападение. Мускулите му се изпълваха с енергия. При първото си събуждане беше твърде уморен, за да се обезпокои, че може да бъде притиснат до стената. Сега, отново силен, той тръгна към входа и го достигна, тъкмо когато вълкът бавно и предпазливо бе тръгнал напред. Погледнаха се очи в очи само на метър един от друг.

Това животно бе по-свирепо от кучетата и дори от мечката. И въпреки това след едно дълго зъбато ръмжене вълкът отстъпи, обърна се и се измъкна. Изуолът прочете в мислите му не страх, а уважение. Разпозна също и чувството на утолен глад. Ситият вълк нямаше никакъв интерес да безпокои едно странно, много по-голямо и по-мощно същество.

Изуолът обаче беше неспокоен. Чувстваше, че трябва бързо да заличи всички следи от смъртта на мечката. Струваше му се, че пръснатите кости, кичурите козина и покритият с кървави петна сняг, както и значителното количество животински отпечатъци биха могли ясно да се видят от въздуха, така че излезе навън.

Наблизо имаше два вълка и на около двеста метра — още два. По-близките го гледаха с изпълнени с ярост очи, но се отдръпнаха, когато изуолът пристъпи напред, и се отказаха от недооглозганите кости. Без да им обръща внимание, изуолът зарови всичко, което намери, и заглади възможно най-добре снега. После се върна стъпка по стъпка заднишком в пещерата, като едновременно заличаваше оставените следи.

Спа спокойно цяла нощ в сърцето на склона. На следващия ден пак спа, но на пресекулки, поради острите пристъпи на връщащия се глад. Около пладне започна да вали. Когато снеговалежът се усили, изуолът се осмели да излезе от пещерата. Имаше определена цел. Спомни си, че недалеч оттук бе пресякъл някакъв замръзнал поток, както и за други подобни потоци, под чийто лед бе почувствал наличието на форми на живот. Струваше си да проучи това.

Счупи леда над един бързей и клекна над дупката да чака. Ту близо, ту далеч, от водата се излъчваха елементарни мисли. Два пъти зърна проблясващи форми в пенливия поток, но само ги наблюдаваше, без да предприема нищо.

Третия път потопи предния си десен крак в ледената вода и го задържа в нея известно време, докато рибата се приближи.

После дръпна лапата си с едно-единствено светкавично движение. Пръски и риба изхвърчаха върху леда. Изяде с удоволствие вкусната мръвка. За разлика от елена, рибата имаше приятен аромат.

За един час улови и изяде още четири риби. Не се беше заситил, но остротата на глада беше притъпена. Когато се върна в пещерата, вече се стъмваше.