Читать «Войната срещу рулите» онлайн - страница 47

Яките челюсти се опитаха да захапят тъмносиния му крайник, да го разкъсат на парчета. Но изуолът избегна атакуващите го зъби със светкавична бързина и прасна кучето по врата. Яките като стомана нокти се забиха дълбоко между плешките му и то полетя настрани. Синджирът се скъса, кучето тупна в снега и остана неподвижно. Вратът му бе счупен. Изуолът се изправи на задните си крака, за да се хвърли върху останалите… и спря. Кучетата се отдръпнаха от него с подвити опашки. Бяха победени, сплашени.

Той изчака, за да се увери. Крещяха хора, мяркаха се светлини. Но изуолът продължи да изследва мислите и чувствата на кучетата. Нямаше никакво съмнение — те бяха ужасени. Специално тази група кучета бе престанала да бъде опасна за него. Почувства се сигурен, че вече никой няма да може да ги накара да го преследват.

Обърна се, за да се отдалечи. Един прожектор блесна право в очите му и така го стресна, че той се хвърли в панически бяг. Когато беше вече в безопасност отвъд склона, някой започна да стреля с огнено оръжие по сенките зад него. Експлозиите осветиха небето.

Тази нощ спа спокойно и на зазоряване продължи пътя си. В средата на следобеда чу отново кучешки лай и се стресна, защото се бе самозаблуждавал въпреки здравия си разум, че напрягайки до краен предел всичките си сили, ще може някак си да изчезне в тази пустош.

Продължи да тича. Беше отчаян, и то не само от умора. Просто нямаше желание да живее. Не можеше да си представи, че ще е в състояние да нападне тази нова група кучета. Обаче щеше да се опита, когато се мръкнеше. Мина повторно по стъпките си, ловко и предпазливо, както преди. Разбираше добре опасността. Телепатичното му съзнание откри подготвената за него клопка от безопасно разстояние.

Оттегли се в тъмнината, объркан и обезпокоен. Движеше се, без да спира, по покритата със сняг земя. Нощта стана по-тъмна, защото облаци закриха звездите. Само неясната белота на снега му даваше възможност да вижда достатъчно ясно, за да избягва опасностите.

Стана по-студено. От север задуха вятър, отначало слаб, а после бурен. Заваля. Снежинките падаха полегато.

През цялата нощ той не отстъпи пред снежната вихрушка и студа, защото именно в тях усещаше безопасността, която търсеше. Неговата цел отново бе да увеличи разстоянието между себе си и своите преследвачи. Знаеше, че този път следите му ще бъдат покрити от навяния сняг.

С първата слаба светлина на зората бурята поутихна, но все още духаше на пориви. Измръзналият, отчаян и гладен млад изуол забеляза подобен на пещера отвор в един стръмен склон и уморено се отправи към него. В сянката на входа спря, защото видя някакво масивно тъмно същество, изправено на задните си крака.