Читать «Войната срещу рулите» онлайн - страница 43

Той се вцепени при мисълта за смъртта й и си спомни какво му беше казала за побеждаването на страха. Тя също знаеше за сигурната си смърт, но бе разкъсала стоманените пречки, за да достигне своя убиец и бе го погубила със сетни сили. Тези хора бяха много — безнадеждно много, — но по пътя му нямаше стоманени пречки. Ако се придвижеше достатъчно бързо…

Страхът му изчезна. Още миг и щяха да го видят. Той пое дълбоко дъх и опря задните крака си възможно по-здраво.

Сега! Изуолът се хвърли като освободена пружина към най-близката група хора и вълната на изненада и тревога от съзнанията на много човешки създания се стовари върху него с почти физическа сила. Бе незабавно последвана от единодушно смъртоносно намерение: „Да го убием! Да го убием!“ Оръжията им забълваха огън.

Заслепен от блясъка, той не видя една пролука между две изкривени подови плочи и един от краката му се плъзна в нея, и се заклещи. С фантастична бързина той отхвърли цялото си тяло на една страна, за да освободи крака си, без да го счупи. В резултат обаче се преметна и се плъзна безпомощно в една триметрова дупка на пропукания под.

Тази непланирана маневра му спаси живота… за момента. Въздухът над него пращеше от съсредоточения огън на дузина бластери.

В единия ъгъл имаше тъмен нащърбен отвор, достатъчно голям, за да се провре през него. Вероятно водеше към по-ниско равнище, до което можеше да има или да няма достъп отвън. Той реши, че няма. Онова равнище трябва да беше разрушено по-лошо от това и можеше лесно да стане фатална клопка. Най-близките хора щяха всеки момент да достигнат ръба на дупката. След като прецени възможно най-добре посоката, от която биха се приближили, той се сви и скочи. Премина малко над разкъсания остър ръб на дупката, приземи се до първия идващ човек и удари. Плисна кръв, човекът се строполи на пода, а изстрелът от оръжието му изсвистя безопасно във въздуха.

Изуолът без колебание се хвърли към двамата мъже зад него. Те не бяха стреляли, за да не ударят другаря си, а сега вече беше твърде късно за това. Изуолът блъсна единия с чупеща кости сила и размаза гърдите и стомаха на другия. Противопостави се на моментния си импулс да спре и да разкъса телата им със зъби, втурна се към най-близката пролука в корпуса, изскочи навън и рязко се отклони настрана. Почти веднага през отвора премина ревящ огнен сноп, който освети ярко снежния пейзаж.

Сняг! Чувството му за бурен триумф рязко спадна, когато странното бяло вещество, студено и меко, намали наполовина пъргавината му.

Ярък лъч светлина излизаше от кораба, плъзгаше се с ослепителен блясък върху снега и открояваше собствената му продълговата сянка пред него. Но осветяваше и един голям скален блок право отпред. Изуолът се мушна в чернотата зад него. Чу се оглушително съскане и скалата се разпадна на чакъл от яростния огън. Пламъците продължиха да прииждат и преминаха с пукот над гърба му, когато се гмурна в едно плитко дере. Тук обаче снегът беше на преспи, мек и дълбок, и придвижването му бе изтощително бавно, така че изуолът рискува да се отправи към скалистия ръб на дерето.