Читать «Войната срещу рулите» онлайн - страница 41

После младият изуол почувства порива на майчиното тяло, когато то се освободи от последните железни пречки. Майка му стигна до стълбата с два огромни скока, така че образът на човека върху нея сякаш се втурна срещу тях с голяма скорост. Чу се още един вик, прекъснат от един-единствен размазващ удар на лапата. Последва тишина и мрак.

Тъмнина! Огромното тяло на майка му се отпусна върху него и значението на тази тъмнина достигна до съзнанието му заедно с непоносимото чувство за загуба. За младия изуол смъртта на майка му беше двойно непреодолима. Нямаше да я има вече не само физическата сигурност на огромното й тяло, а и превъзходството на нейния горд и мощен ум. Беше приемал тези неща за дадени, а сега за пръв път започна да осъзнава колко голяма е била неговата зависимост от тях. Той беше напълно, ужасяващо сам и животът бе станал непоносим. Искаше да умре.

И все пак, докато се свиваше от обзелата го апатия, полузадушен от неподвижното тяло на майка си, той започна смътно да усеща две неща. Първото беше замайващо чувство за лекота и намаляване на тежестта върху него. Второто бе стенещият звук, който бе чул по-рано, сега усилен до ниско свистене. Корабът падаше, и то все по-бързо с всяка секунда!

Инстинктът, събуден от това внезапно осъзнаване, го подтикна да се пребори за освобождаването си от тежката маса върху него. Свистенето беше вече много силно и пронизително. А усещането за падане ставаше мъчително, сякаш подът под него можеше всеки момент да се отдели. Подът бе твърд и студен. А той жадуваше за закрилата на майчиния си корем.

Изуолът скочи към широкия гръб на майка си. Имаше нужда както от опора, така и от мека подложка. Обаче скочи твърде високо, без да прецени намаленото си тегло, и се претърколи тромаво от другата страна. Въздухът отвън вече пищеше при триенето си в корпуса. Изуолът бързо се покатери по огромния хълбок на мъртвата си майка и тъкмо да стигне гърба й, гледка, звук и всички други усещания изчезнаха в страхотния сблъсък.

9.

Първото му усещане беше за болка. Всяка кост, всяко мускулче натрапваше своята болезненост на неохотно приемащия я мозък и говореше за безмилостно напрежение и натъртване. Той желаеше да се оттегли в безсъзнанието, но имаше нещо, което не му позволяваше. Мисли! Бъркотия от странни мисли, от съзнанията на много хора. Опасност!

Събуди се и откри, че лежи върху студения метален под. Очевидно се беше плъзнал или изтъркалял от гърба на майка си, след като нейната еластична плът бе поела достатъчно от страхотния удар, за да спаси живота му. Над него, през пролуката на разцепилия се на две кораб, се виждаше мрачно небе, имаше зинали и няколко дупки в стената и оттам духаше студен вятър. Отвъд тях земята изглеждаше странно бяла. На фона на тази белота се движеха тъмни фигури. Докато наблюдаваше, лъч светлина проникна през едно от отвърстията, зашари по пода, мина близо до него и спря върху огромното тяло на майка му. С конвулсивно движение, избягвайки светлото петно, той се мушна под нея, притисна се в гънките на корема й и остана вкопчен там, като продължи да трепери.