Читать «Войната срещу рулите» онлайн - страница 40

Мозъкът й заработи по-бавно. Тя се успокояваше. Тогава той започна да наблюдава заедно с нея, прикрепил съзнанието си така плътно до нейното съзнание, както тялото си до нейното тяло. Видя дебелите стоманени пречки на клетката и полускритата зад тях фигура на човека. Усети мислите му!

„Вие, проклети чудовища! Никога няма да ви се удаде възможност да убиете друго човешко създание!“ Ръката на човека се раздвижи. Металната повърхност на оръжието му проблесна, когато го провря между пречките. От него изригна бял огън. За момент умственият контакт с майка му помръкна. Тежкото й дишане чу със собствените си уши, а плоските му ноздри усетиха миризмата на изгоряло месо. И нямаше никакво съмнение във физическата реалност на нейното яростно възправяне срещу бликащите откъм пречките безмилостни пламъци на оръжието.

Огънят престана с цъкане. Помрачаването изчезна от съзнанието на майка му. Младият изуол видя как оръжието и човекът отстъпиха пред заплахата да бъдат достигнати от мощните лапи.

— Дяволите да ви вземат! — избухна човекът. — Добре, получете си го тогава оттук!

Сигурно имаше заслепяваща болка, но нищо от нея не достигна до съзнанието му. Мислите на майка му оставаха на поразяващо съзнанието високо равнище; майка му нито за момент не остана неподвижна — тя бързо подскачаше в най-различни посоки, извиваше се, стрелкаше се, търкаляше се и се плъзгаше, бореше се за живота си, затворена в тясната клетка. Обаче винаги, въпреки отчаянието й, част от съзнанието й оставаше недокосната, незабързана. Раздиращият огън я следваше, пропускаше, после улучваше точно и то така често, че тя не можеше повече да отлага осъзнаването, че краят й е близък. И с тази мисъл дойде още една — неговото първо усещане, че тя има за цел да задържи оръжието извън пречките и да го принуждава да следва нейните бързи резки движения. Огненият лъч се местеше и разтапяше дебелите стоманени пречки.

Сред съскащите огнени изригвания на оръжието се появи нов странен звук, подобен на непрекъснато стенание. Изглежда, идваше отвън и постепенно ставаше все по-силен и по-висок.

„Господи! — дойдоха мислите на човека. — Няма ли най-после този смрадлив звяр да пукне? Трябва да се махам оттук. Навлизаме в атмосферата. А къде е проклетият младок? Трябва да е…“ — Мисълта внезапно прекъсна, когато тритонното тяло със стоманени мускули се блъсна в отслабените пръчки на клетката. Малкият изуол напрегна своите собствени здрави мускули срещу свиването на обграждащата го скалоподобна мускулна стена… и остана жив. Чу и почувства огъването и счупването на металните пръти в местата, където пламъкът бе намалил тяхната якост.

Раздаде се изненадан вик и се появи образ на човек, незаслонен от никакви пречки. Лицето му бе разкривено от безумен страх. Оръжието падна от отпуснатата му ръка и дрънна на пода, а той се обърна и побягна към най-близката стълба. Целият се тресеше.