Читать «Войната срещу рулите» онлайн - страница 38

— Имахме нещастен инцидент — отвърна спокойно Джеймисън.

— Нали ни казахте, че ще отидете на урановите мини, а те са в противоположна посока.

— Всичко е наред, благодаря ви — отвърна уклончиво Джеймисън.

След няколко минути вече летяха към безопасността и удобствата на цивилизацията.

Щом стъпи на борда на кораба, Джеймисън се замисли сериозно какво да предприеме като наказание, ако изобщо трябваше да предприема нещо, заради опита за убийство. Важни бяха два въпроса. Тези хора бяха твърде разгневени, за да разберат отказа му от възмездие. Щяха да го изтълкуват погрешно като проява на страх. И от друга страна бяха твърде предубедени, за да приемат наказанието като оправдано.

Накрая реши да не прави нищо. Изобщо да не се оплаква. Да не подава никакво обвинение. Да гледа на случилото се като на още едно чисто лично преживяване. Стана му малко тъжно при тази мисъл. За рационалните мъже от Земната администрация беше доста трудно да осъзнаят, че от време на време врагове не са рулите, а тъкмо някои от хората. Човешките слабости никога не можеха да бъдат преценени обективно. За слизането под необходимите стандарти за смелост и здрав разум на цели групи или на отделни индивиди може би някой ден щеше да бъде измислено адекватно наказание от някой свръхчовешки съд. В този далечен ден виновният щеше да застане на подсъдимата скамейка и обвинението щеше да бъде: самосъжаление, прекомерна тъга, невъзможност да се чувства срам или вина, неспособност да се живее съобразно човешките изисквания.

Барбара Уитман, по свой собствен объркан начин, бе осъзнала нещо от тази истина и беше останала, за да поеме рисковете с него. Но това беше объркано решение на проблем, който можеше да възникне само в свят на морално неориентирани хора.

Понякога, както сега, Джеймисън чувстваше колко огромен е броят на човешките слабости в една вселена, застрашавана от безмилостния рулски враг.

На път за Земята Джеймисън изпрати напред запитване, за да разбере дали командирът Макленън се е приземил успешно със заловената майка изуол и нейното малко.

Първият отговор беше кратък: „Корабът е бавен. Още не.“

Вторият отговор дойде след две седмици, само ден преди супербързият кораб, с който пътуваше Джеймисън, да достигне Земята. Съдържанието му беше стряскащо. „Преди няколко часа се получи съобщение, че корабът на Макленън ще катастрофира всеки момент поради загуба на управлението над Канадския север. Няма никаква допълнителна информация за персонала на кораба.“

— Боже мой! — възкликна Джеймисън и изпусна съобщението на пода.

8.

Мрачното лице на командир Макленън се обърна към двамата офицери.

— Корабът е излязъл напълно от контрол. Ще се блъсне в Земята след около петнадесет минути някъде в залива на Аляска, вероятно на самия полуостров. — Той се изправи, разкърши плещи и продължи по-спокойно: — Нищо не може да се направи. Проверихме борда за повреди, но няма никакви. — Гласът му стана твърд. — Карлинг, погрижи се хората да се качат на спасителните ракети, после се свържи с Алеутската военна база. Кажи им, че имаме на борда два изуола, които може да оцелеят след катастрофата. Няма да бъде свободно падане. Остатъчната антигравитация ще предотврати това, въпреки че главната двигателна сила е нула. Те трябва да проследят кораба с цялата налична радарна техника, така че да могат да набележат мястото на сблъсъка и бързо да ни уведомят. Ако тези чудовища бъдат изтървани на континента, никой не може да предвиди колко души ще бъдат убити. Разбра ли?