Читать «Войната срещу рулите» онлайн - страница 15

Но това означаваше, че рулите бяха приели изуола за животно. Като се вземеше предвид външният му вид и преднамереното поведение, това бе достатъчно естествено заключение. Защо тогава биха искали да го заловят жив? Може би знаеха, че не е родом от тази планета, и искаха да разберат откъде е? Въпреки че планетата беше в обсега на човешките военни бази, рулите може би я бяха посещавали и преди.

Джеймисън мрачно се усмихна. Ако рулите вземеха изуола на борда на кораба си под впечатлението, че е неразумно същество, можеше да ги очаква жестоко разочарование, когато той дойдеше на себе си. Звярът беше успял да ликвидира цял кораб с хора, които много добре знаеха истинските му възможности.

Проблясък на светкавица озари мрачното небе на север и след няколко секунди дойде очакваната гръмотевица.

Внезапно развълнуван, Джеймисън скочи на крака. Това не бе никаква буря! Гръмотевицата бе дело на хора — непогрешимият за ушите му рев на едно от страничните две хиляди и петстотин милиметрови оръдия на боен кораб.

Боен кораб! Голям кораб, вероятно от най-близката база на Криптар IV, тръгнал на патрулна обиколка и забелязал енергийните разряди.

Последва още едно мигновено проблясване и съответен гръм, но този път по-слаб. Рулският кръстосвач щеше да е късметлия, ако успееше да избяга!

Но въодушевлението на Джеймисън бързо изчезна. Този обрат на събитията не му помагаше — ако изобщо можеше да му се помогне. Настъпваше нощта с ужасите си. Вярно, нямаше да има никаква неприятност от страна на рулите, но това бе всичко. Битката между двата кораба щеше да ги отведе далеч в космоса и можеше да трае с дни. Дори да изпратеха патрулен катер и дори той да успееше да го забележи, не можеше по никакъв начин да му сигнализира освен с оръжието, ако до това време останеше някакъв заряд.

Вече бе почти съвсем тъмно. Очите и оръжието бяха единствената му защита. Очите му скоро щяха да станат безполезни, а малкото останала енергия в оръжието трябваше да бъде запазена вероятно за безкрайно дълго време.

Джеймисън се взираше неспокойно в сгъстяващия се мрак. Може би вече го дебнеше някое невидимо чудовище. Машинално тръгна напред, после спря. Паниката щеше само да привлече бедата. Той облиза пръста си, после го вдигна нагоре и почувства лек хлад отдясно. Всъщност май някъде там беше и антигравитационният сал, но не му беше времето да мисли сега за него.

Тръгна срещу вятъра и бързо разбра, че напредването през лабиринта на джунглата, достатъчно трудно през деня, е почти невъзможно през нощта. Не знаеше накъде върви и бе принуден да проверява посоката на вятъра на всеки няколко метра. Вече беше тъмно като в рог, а непрекъснатото му препъване в невидими препятствия правеше прехода му така шумен, че той се замисли дали си струва да продължава. Но алтернативата да остане неподвижен през дългите часове на мрака изглеждаше хиляди пъти по-лоша. Продължи слепешката, докато пръстите му не докоснаха дебела грапава кора.