Читать «Войната срещу рулите» онлайн - страница 16

Дърво!

4.

Огромни зверове стъпваха тежко под клона, в който се беше вкопчил Джеймисън. Огнени очи се взираха в него. Седем пъти през първите няколко часа гигантски създания се катереха по дървото, мяукаха, ръмжаха и се опитваха да го докопат, и седем пъти от оръжието му проблесна тънък лъч унищожаваща енергия. Огромни, покрити с люспеста броня месоядни животни, от чието приближаване се тресеше земята, идваха, за да се нахранят с труповете им… и отминаваха.

А бе изминала по-малко от половината нощ. При това темпо зарядът в бластера нямаше да изтрае до сутринта, да не говорим за следващите нощи. Колко ли дни щяха да са му необходими, за да достигне сала, при условие че изобщо успееше да го открие? Колко нощи — колко минути — можеше да оцелее, след като оръжието му станеше безполезно?

Потискаше го и фактът, че изуолът на практика се бе съгласил да действа заедно с него срещу рулите — победата бе така близо, а после внезапно изчезна. Внезапно той се стресна. Нещо, някакво ужасно нещо, лигавеше основата на дървото. Големи закривени нокти задраскаха по кората и после две очи, обезпокоително раздалечени, внезапно се раздалечиха още повече и той с ужас осъзна, че се приближават към него с учудваща бързина.

Стисна оръжието, поколеба се за момент и после започна бързо да се катери нагоре към по-тънките клони. Имаше ужасното чувство, че някой клон ще се счупи и той ще се плъзне към лигавещото се създание, и още по-ужасното убеждение, че огромните челюсти са по петите му.

Дали решението му точно сега да пести енергията в оръжието беше правилно? Звярът се закатери по тънките клони и Джеймисън посегна към бластера, но изведнъж отдолу се чу второ ужасяващо ръмжене и някакво още по-голямо същество започна да се катери по дървото. Борбата, която след секунди започна между двете животни, бе ужасна. Единият звяр май бе огромна котка, а другият приличаше на чудовищна грухтяща патица. После от тъмнината се чу триумфиращ рев и миг по-късно огромно дългошиесто чудовище, чиито двуметрови челюсти спокойно можеха да достигнат Джеймисън, се намеси в касапницата и атакува, без да подбира, счепкалите се убийци. Излапа ги за невероятно кратко време, след което се отдалечи, поне малко заситено.

Непрекъснатият рев и ръмженето отблизо и далеч изчезнаха с приближаването на утрото, когато празните стомаси бяха натъпкани и притежателите им с огромно задоволство се оттеглиха към вонящите си леговища.

На разсъмване Джеймисън бе все още жив, но съвсем капнал. Главата му клюмаше, а в съзнанието му беше останала само волята за живот, но без никаква вяра, че ще оцелее през деня. Ако изуолът не го беше изненадал в командната зала на кораба, би могъл да вземе противосънни хапчета, капсули за оръжието, компас-хронометър и — той се усмихна криво — дори спасителна ракета, която щеше да му даде възможност да отлети на безопасно място. Но поне бе грабнал едномесечен запас хранителни капсули и тъкмо сега му бе времето да вземе една.