Читать «Войната срещу рулите» онлайн - страница 14
Алфред Ван Вогт
Напрежението стана по-голямо, отколкото можеше да издържи.
Джеймисън се концентрира и изпрати мисъл:
„Продължава ли да те следи?“
Бързият отговор го изненада.
„Да! Изглежда, ме изучава. Стой, където си. Имам план.“
„Какъв?“
„Ще доведа създанието до теб — продължи изуолът. — Ти ще го унищожиш с твоето оръжие. В замяна предлагам да ти помогна да пресечеш Димън Стрейтс.“
Забравил умората, Джеймисън се изправи и тръгна тържествуващо напред, без да обръща внимание на възможните опасности.
Не можеше да има никакво съмнение: изуолът се бе отказал от всички планове за съюз с рулите! Дали това бе поради изричното предупреждение на Джеймисън, или просто поради откриването на комуникационната бариера от самия изуол, не беше важно. Важното бе, че появилата се с първото зърване на рулския кораб заплаха вече бе отминала.
Внезапно се сети, че беше пропуснал да приеме официално предложението на изуола. И тъкмо понечи да го стори, когато една унищожителна мисловна вълна направи отговора му ненужен.
„Усещам твоето съгласие, Тревор Джеймисън, но внимавай! Обмислям варианта за рулите като съюзник, само за да можем да се отървем от нашия главен враг — човека! Никога не е имало никакво уверение, че други от моята раса биха дали съгласието си за какъвто и да било съюз. За нас това е немислимо. Надявам се, че си готов. Ще съм при теб след секунди!“
Храстът вляво от Джеймисън внезапно се размърда. Той застана нащрек и когато звукът се усили, вдигна оръжието. През мъглата долови очертанията на изуола, който се движеше по лъжливо тромав начин на шестте си крака. И тогава, докато търсеше във виещите се изпарения над главата на звяра тъмната надвиснала фигура…
„Твърде късно! — дойде пронизителната мисъл на изуола. — Не стреляй, не мърдай! Над мене има дузини рули, а…“
Ослепителна бяла светлина избухна мълчаливо над гората, блокира съзнанието на изуола и изчезна. Джеймисън безпомощно клекна и зачака гибелта си, която изглеждаше неизбежна.
Изминаха няколко мъчителни секунди, но нищо не се случи. Джеймисън премигна и най-сетне видя какво го беше спасило — не беше чудо, а просто мъглата сега се виеше по-гъста от всякога. Той внимателно си проби път в гъстия храсталак и се просна на земята. Един или два пъти през закриващата всичко мъгла зърна над главата си някакви фигури. Отсъствието на всякаква мисловна нишка от изуола бе обезпокоително. Можеше ли този мощен звяр да бъде убит така бързо и без шумна борба?
Изглеждаше необяснимо. Енергията, достатъчна за целта, не можеше да е безшумна. Имаше по-вероятна алтернатива. Рулите сигурно бяха въздействали на изуола психически. Нищо друго не можеше да обясни внезапното прекратяване на мисълта в едно така мощно съзнание.
Психическото въздействие се използваше главно върху животни и други нецивилизовани и примитивни форми на живот, непривикнали към такова внезапно взаимодействие на заслепяващи светлини. И все пак, въпреки своя мощен мозък, изуолът беше в твърде голяма степен животно, нецивилизован и може би изключително податлив на механична хипноза.
