Читать «Войната срещу рулите» онлайн - страница 13

Започна да си пробива път напред, като избягваше гъстите групи храсти, които биха могли да скрият всичко голямо, колкото изуол. Беше трудно да се върви и след неколкостотин метра ръцете и краката вече го боляха от усилието. В този момент, съвсем неочаквано, до него достигна първото указание, че изуолът все още е някъде наблизо. Мисълта бе ясна и настоятелна:

„Над мен се върти някакво създание и ме наблюдава! Прилича на огромно насекомо, с твоите размери, и с прозрачни, почти невидими крила. Чувствам мозък, но мислите са… Без съдържание. Аз…“

— Не без съдържание! — прекъсна го Джеймисън. — Думата е „чужди“. Рулът е много по-различен от теб и мен, отколкото сме ние един от друг. Има основание да се мисли, че те са вероятно от друга галактика, макар тази теория да не е потвърдена. Не се учудвам, че не можеш да четеш тяхното съзнание. — Докато говореше, Джеймисън се движеше бавно с готово за стрелба оръжие. — Рулът се държи във въздуха от антигравитационно устройство, което е по-малко и по-ефикасно от което и да е произведено досега от човешките същества. Това, което изглежда като крила, е само някакъв вид излъчване, ефект от неговия клетъчен контрол върху светлинните вълни. Ти имаш опасната привилегия да видиш един рул в неговата естествена форма, която се е разкривала на малък брой хора. Причината може би е, че той те мисли за глупав звяр и ти може би ще си в безопасност, ако… Но не! Той сигурно вижда хамута, който носиш!

„Не. — В отрицанието на изуола имаше оттенък на отвращение. — Махнах това нещо веднага след като се разделихме.“

— Тогава дръж се като глупав звяр — каза Джеймисън поуспокоен. — Ръмжи и се промъквай предпазливо, но бягай с всичка сила в най-гъстия храсталак, ако посегне с някой от своите мрежовидни израстъци през който и да е прорез от двете страни на тялото си.

Не последва никакъв отговор.

Минутите течаха бавно. Джеймисън се напрягаше да долови звуци, които биха могли да му дадат представа за критичното положение, създало се някъде извън полезрението му. Щеше ли изуолът да се опита да установи връзка с рула по друг начин освен чрез телепатия въпреки опасността, която, изглежда, осъзнаваше? Още по-лошо, щеше ли рулът, усещайки разума на изуола, да види изгода в създаването на сатанински съюз? Джеймисън потрепери при мисълта какво можеше да се случи на Планетата на Карсън, ако това се осъществеше.

Чу тихи обезпокоителни звуци, които идваха от всички страни: далечно пращене на храсти, мачкани от някакво голямо тяло; слабо пъхтене и сумтене; неземен пулсиращ нисък вик някъде съвсем наблизо. Зарови се по-дълбоко в плетениците на храста и надзърна предпазливо навън. Очакваше във вонящата мъгла, която вече се разстилаше върху потъмняващата земя, да се очертае някаква огромна застрашителна фигура.