Читать «Песен за петаче» онлайн - страница 43

Бях доста неподготвен, когато един априлски следобед се връщах тичешком от училище и мама, облечена в най-хубавите си дрехи и с такова настроение, сякаш се бе върнала от пътешествие, ме отведе настрани и каза:

— Лорънс, следващия месец напускаме тази къща и отиваме да живеем в Ардфилън — след което бързо добави успокоително, видяла вцепенението, изписано върху лицето ми: — Това е едно много хубаво място, скъпи. Ще бъде наистина крачка напред към по-добро.

Тази внезапна перспектива за промяна, винаги действаща обезпокоително на едно дете, ме разстрои до голяма степен. Изведнъж Ардънкейпъл се оказа по-привлекателен от всякога. В училище, където бях минал в два по-горни класа, вече се чувствах съвсем като у дома. Харесвах Карфицата и се бях сприятелил с неколцина момчета. А последната неделя бях хванал две пъстри пъстърви на потока Гилстън. И ние щяхме да напуснем всичко това, след като за нас нещата вървяха толкова добре.

Мама трябва да беше прочела тези мисли върху лицето ми, защото ме прегърна с две ръце и ми се усмихна някак доверчиво, подсказвайки ми с поведението си, че всичко това, дето ставаше, бе по нейно настояване и тя беше безкрайно доволна от този факт.

— Ардфилън е едно прекрасно градче, скъпи. А нашият нов апартамент е високо горе на един хълм и недалеч от поляните. Сигурна съм, че ще ти хареса.

Осма глава

Преместването бе извършено с изненадваща лекота и както мама обеща, в сравнение с малката къщичка, която напуснахме, новият ни дом наистина се оказа голямо преимущество, завладявайки ме с очарованието си. Извисил се чак до близките хълмове и започващ от просторното речно устие, толкова широко, че почти наподобяваше открито море, Ардфилън бе модерно населено място, притежаващо скромен кей и красива главна улица с трибуна за оркестър, избрано за резиденция от богати бизнесмени, ползващи удобната бърза връзка на влака с град Уинтън, и предпочитан курорт, обитаван от известни, с по-малко или по-голямо влияние личности, оттеглили се от активна дейност. Навсякъде по склоновете на околните хълмове бяха накацали големи къщи, изградени в претенциозен архитектурен стил и заобиколени от прилежащи просторни градини, създаващи по-голямата част от красивата панорама на Геърлох, без по какъвто и да е начин да загрозяват безкрайните пространства от обрасли с пирен пусти поля, разпрострели се чак до долчинката Фрун, а оттам и до бреговете на Лох Ломънд. В Ардфилън имаше много луксозни магазини, една частна действаща библиотека, както и две от най-престижните училища в Шотландия — едното „Бийчфийлд“, за момчета, и другото „Света Ана“, за момичета. Между другото още от самото начало успях да доловя използването на един особено изискан стил на разговор, или по-скоро съществуването на някакъв по-различен акцент, който негласно маркираше и разграничаваше обществото и съвсем определено бе задължителен за достъп до членуване в него. Или накратко казано, тук цареше атмосфера на „добрия тон“, която мама веднага хареса, татко пренебрегна, а мен първоначално изплаши.