Читать «Песен за петаче» онлайн - страница 33

— Добра ми жено — проговори той въздържано, без грубости и въпреки това с леден глас, — мисля, че каза достатъчно. Ние всички тук сме привързани към твоята дъщеря. Всичко, което сме направили или сме предложили да направим за нея, е било сторено само с най-добри намерения. Но след като ти толкова очевидно ни мразиш и не ни вярваш, на нас не ни остава нищо друго, освен да се съгласим с твоите желания. А сега, моля те, върви си.

Тя застина в мълчание. Бе очаквала хули, обиди и се беше подготвила за целта, но въобще не бе предвидила такова достойно, сдържано оттегляне. Преди да бе успяла да се отърси от изумлението, татко спокойно затвори вратата.

Как само му се възхищавах в този момент, след като знаех, че е способен да избухне в най-непристойно настроение, водещо до появяването на наистина величествени изблици от унищожителна, изпълнена с презрение сатира, с което той просто можеше да трансформира инцидента във вулгарна караница. За сметка на това обаче ние помежду си останахме потиснати и мълчаливи до края на вечерта. Според преценката на мама, татко очевидно бе изваден от релси, доказателство за което беше фактът, че той запали цигара. Татко не пушеше — не бе придобил навика или може би го правеше от суетност към красивите си зъби, които не искаше да разваля, но в моменти на силен стрес намираше последна утеха в „Мичел Спешъл №1“. И сега, пафкайки неумело, с едното око полузатворено от дима, а другото — отправяно през определени интервали утешително към мама, той се опитваше да успокои едновременно и себе си, и нея. На следващия ден в училище новината за затруднението на Маги вече бе достигнала до училищния двор и аз не можех да не зърна, макар и съвсем прикрито, само с крайчеца на окото, събралия се около нея кръг от мъчители. Моята приятелка, макар да бе сломена и потисната, беше корава по характер и даваше равностоен отпор на отправяните срещу нея атаки.