Читать «Песен за петаче» онлайн - страница 31

Специално този следобед тя прекара твърде приятен за нея половин час при галантеристката — госпожица Тод — в избирането на някаква тъмна рокля плюс чифт дамски чорапи и домашни пантофи за Маги. След това последва съдържателен, изпълнен с новини и клюки разговор с Поли Грант, която вече не пропускаше и най-малката възможност да попита за моя братовчед Терънс, а когато излезе от бакалията, получи един истински поклон на уважение от страна на госпожа Дъти — застаряващата съпруга на селския доктор. Работите на мама вървяха на добре. Дори това не беше всичко. Точно бяхме решили да си тръгваме, когато се сблъскахме с Карфицата Ранкин, топуркащ забързано напряко през пътя, за да ни пресрещне.

— Може ли да ми отделите само момент, госпожо Керъл?

Естествено, мама разполагаше с толкова моменти, колкото изискваше съответната ситуация. Тъй като беше ерген, Карфицата винаги се държеше свенливо с жените. Той звучно си пое глътка въздух, за която знаех, че ще бъде използвана за прелюдия към една дългичка реч, изнесена със същия патос, с който без съмнение обезобразяваше проповедите си.

— Имате много умно момче, госпожо. Някои от съчиненията му са забележителни. Чета ги пред целия клас. Но не за това искам да говоря с вас. Всъщност, мадам Мийкъл организира благотворителен концерт за детския приют, който ще се състои в местната зала на пети следващия месец и аз реших… по-точно ние решихме да ви попитаме дали бихте се съгласили да изнесете един соло концерт на пиано? Аз… ние бихме били много радостни и благодарни, ако ни направите тази услуга.

Погледнах рязко към мама — цялата се бе обляла в руменина. За момент тя не отговори.