Читать «Песен за петаче» онлайн - страница 30
Арчибалд Кронин
Но въпреки тържествения обет за приятелство, тази зима аз почти не я видях. Горката ми приятелка не беше никога свободна. И все пак, докато седях над домашното си и слушах с едно ухо разговора на родителите ми, с радост дочух, че за Маги и нейното състояние се готвят добри промени. Тъй като нашето положение непрекъснато се подобряваше, татко подтикваше мама да си намери помощница в къщната работа. Никога не беше му допадало да я гледа как търка или мете, макар че трябва да призная, той рядко предлагаше съдействието си при подобни задължения. И въпреки очевидната абсурдност на едно такова твърдение, аз бях искрено убеден, че мама обичаше домашната работа и изпитваше дълбоко удовлетворение от създаването на една светеща от чистота и изрядност къща. Тя бе това, което шотландците наричаха „домакиня чудо“ и аз все още си спомням много добре как през онези дни, в които бе мила кухнята и лъскала пода, бях принуждаван да си събувам обувките и да шляпам по чорапи върху разстланите вестници. До този момент мама бе изпитвала колебания спрямо предложението на татко, но сега две едновременно случили се обстоятелства бяха довели до промяна на решението: новото пиано изискваше по-сериозна грижа за ръцете й плюс Маги, която бе станала вече на четиринайсет и в края на месеца завършваше училище.
Мама имаше нежно сърце. Тя изпитваше съжаление към Маги и с течение на времето се бе привързала към нея. Така че във връзка с това направи съответното предложение на татко, което той моментално одобри. За привеждане на изпълнението му в действие бях използван аз след нужните инструкции от страна на майка ми:
— Лори, скъпи, като видиш Маги, кажи й, че искам да говоря с майка й.
Когато на следващия ден по обяд Маги спря пред къщи, за да каже, че майка й ще намине към събота вечер, моята майка се възползва от възможността да я прослуша. Естествено аз не присъствах на интервюто, но изражението на лицето й, когато си тръгваше, бе гордо и щастливо. Същия ден следобед я видях в училище и тя бе окрилена от съвсем друго самочувствие — изпълнена с чувство за важност и превъзходство, което демонстрира пред мен, като спря за малко само за да ми хвърли една усмивка и да сподели как е разказала на другите момичета от класа, че вече е свободна от тиранията на вечните кутии с мляко, тъй като ще става наша прислужница, ще има своя собствена малка таванска спалня, нова рокля и добра заплата.
Следващият ден бе неделя. С идването на следобеда, вярна на своите седмични привички, мама си облече най-хубавия гълъбовосив костюм и хващайки ме за ръката, се отправи към селото със своите непринудени и дружелюбни маниери, които тя неизменно придобиваше в подобни случаи и които, разбира се, бяха пълна противоположност на поведението, възприето от нейния съпруг. Общественото поведение на татко наистина не можеше да бъде извинено по никакъв начин. Предполагам, че по времето на тези ранни, изпълнени с трудности дни от живота ни в „Брегът на розата“, той е бил жестоко обиден по някакъв начин, неизвестен на мен самия, а татко не беше от хората, които с готовност прощаваха една обида. Мама бе друг човек — дружелюбно настроена към целия свят, склонна да прощава човешките слабости, изгаряща от желание да създава нови приятели. Затова тя винаги се стараеше да смекчи татковата „докачливост“, да обезоръжи неговите предразсъдъци и омекоти враждебността му. Тези съботни екскурзии, макар да бяха извършвани демонстративно със строго определената практична цел — отиване на покупки, имаха и друго предназначение, което излизаше наяве по време на нашата разходка по главната улица, където мама, предварително подготвена да приеме и отвърне на няколкото отправени към нея кимвания, движейки се с преизпълнена с добри намерения душа, същевременно поддържаше оживен разговор с мен на всякаква тематика и по този начин осведомяваше цялото село за съществуването на нашите силно развити обществени порядки.