Читать «Песен за петаче» онлайн - страница 171

— След това угощение ми се ще да подремнем малко. Какво ще кажеш? Можем да се опънем отсреща.

Проследявайки погледа й, видях, че леглото бе оправено. Трябва да го бе опънала, когато слезе да се преоблече след плуването.

— Но денят е толкова прекрасен, Нора. Няма ли да е по-приятно да легнем на горната палуба?

— Опитвала съм — рече тя и ми отправи гальовна гримаса. — Ужасно твърдо е.

— Може да вземем възглавниците от канапето.

— Е… щом така искаш — отказа се накрая. — Но там не е и наполовина удобно, колкото в леглото.

Събрах всички възглавници и ги качих горе. Бяха доста одърпани, излизаше им перушината, но изглеждаха достатъчно меки, когато ги разхвърлях на палубата и легнахме върху тях. Бе блажено топло. Затворих очи. Дори през клепачите слънцето ме обсипваше с ярки цветни петна, напълно хармониращи с настроението ми.

— Удобно ли ти е, Нора?

— Да — отвърна. — Никога не съм се сещала за възглавниците. Беше много умна идея, Лори. Но къде си?

Тя протегна ръка. Все още със затворени очи, намерих малката й длан и я хванах в моята. Започна да ме гъделичка с върха на пръстите си.

— Толкова съм щастлив, Нора. Много ти благодаря за всичко. И особено за това, че си с мен.

— Много си далеч. Ела по-насам.

Обърнах се на една страна и ръката й прегърна шията ми. Отворих очи. Лицето й бе застинало в блаженство почти до моето. Можех да видя сините петънца в тъмните й очи, бенката в ъгъла на скулата й, разположена толкова точно, че само подсилваше красотата й. Тънка струйка пот блестеше на горната й устна. Кожата й — обикновено бледокремава, бе обагрена от лека червенина. От нейната близост долових странна, благоуханна топлина. Това накара сърцето ми да трепне и да прескочи един удар.

— Да ти кажа ли нещо, Лори, скъпи? — Тя заговори бавно, с пауза между всяка дума, сякаш искаше да е сигурна, че значението им ще достигне до съзнанието ми. — Аз те харесвам страшно много.

— И аз теб, скъпа Нора. — Поех дълбоко въздух. — Дори бих казал, че те обичам с цялото си сърце.

— Тогава го докажи, мили мой Лори.

Тя ме придърпа към себе си и постави отворените си устни върху моите. Огромна вълна от сладост премина през тялото ми. През целия си живот не бих могъл да искам нищо по-хубаво от това. Почувствах, че политам, че се отделям от плътта си, понесен върху поток от най-чисти, неконтролируеми могъщи емоции — едно чувство така осезаемо отделено от тялото ми, че можеше да се оприличи само като възнасяне на душата.