Читать «Песен за петаче» онлайн - страница 163

— Сега, Джон Елисън е бил особняк, Лорънс — форфърски мелничар със скромен поминък, неособено грамотен, но затова пък пламенен шотландски националист със страст към шотландската история. Склонен съм да вярвам, че всяка година е ходил до Банъкбърн за годишнината от битката. Във всеки случай, когато умрял на осемдесет и три годишна възраст, той завещал цялата си собственост за университетски стипендии — трийсет паунда годишно в продължение на пет години, за студенти, желаещи да влязат в университета чрез написването на най-добро възпоменателно есе за шотландски исторически образ, като темата трябва да бъде възложена без знанието на професора по богословие, а есето да бъде написано за не повече от два часа в зала на университета през последния ден от първата седмица на август. Считано от сега, тази дата е след около три месеца.

Той пак замълча и после добави меко, но с известна внушителност:

— Лорънс, как ти се струва да прекараш тези три месеца, зубрейки шотландска история, след което в края на срока да се явиш на конкурса за стипендията на Елисън?

Аз стоях и го гледах глупаво. Реакцията ми след първоначалната изненада бе продиктувана главно от някакъв инстинктивен отказ. Идеята бе толкова неочаквана, изискванията за стипендията тъй нелепи, граничещи дори с абсурда, и моята компетентност по въпроса толкова съмнителна, че аз се дръпнах назад като някой заек, хукнал към дупката си. Знаех, че не мога да се справя, че всичко това бе непосилно за мен и затова моментално се захванах да съчиня отказа си логично и обосновано, за да не станеше така, че да обидя Карфицата.

— Много мило от ваша страна, че се грижите за мен, сър. Но след като говорите за време, не трябва да забравяте, че аз вече имам работа, която ме ангажира през по-голямата част от деня.

— Аз имах предвид свободното ти време, Лорънс. През вечерите, а вероятно също и нощем, ти би могъл с моя помощ да се потопиш в царството на историята.

— Но откъде ще мога да взимам книгите?

— Чрез моите настоящи привилегии в университетската библиотека аз бих могъл да ти набавям всички необходими за теб книги. Дори нещо повече, бих могъл да намеря някои редки, великолепни, интересни екземпляри. — Той добави целенасочено: — А ти самичък знаеш колко много обичаше да четеш.

Тази реплика ме парна — бяха минали месеци, откакто не бях подхранвал будния си ум с нищо друго, освен със седмичното издание на „Тит-битс“ на госпожа Тобин.

— Във всеки случай — заявих — вие нямате никаква гаранция, че аз бих могъл да напиша есето въпреки онези едновремешни съчинения, които са били само детски изяви. Плюс това, вече ме информирахте, че съм едва полуобразован.

— Въпреки това ти си умен, Лорънс — продължи сухо старецът. — А и се съмнявам, че литературните способности ще бъдат основният критерий за избор. Комисията ще търси усещането за национален дух.

— Национален дух ли! — възмутих се. — Та аз съм половин ирландец!

— Това ти дава възможност да разгърнеш въображението си и да се превърнеш в по-пламенен шотландец от стопроцентовите.