Читать «Песен за петаче» онлайн - страница 161

— На теб не ти беше хубаво — рече тя обвиняващо, но и с лека нотка на съчувствие, сякаш за да намекне, че ме разбира. И наистина, когато запротестирах отбранително, че ми е било хубаво, тя поклати глава и добави: — Не. Мислеше си, че беше прекалено недодялано и може би наистина си прав. Този вид забавления въобще не са по вкуса ти.

Почувствах с внезапно отчаяние, че ще трябва да се разкрия.

— Щеше да ми хареса, Нора, ако седях до теб.

— Тогава защо не седна? — Тя разтвори широко очи. Дъхът й, както стоеше толкова близко до мен, бе топъл и сладък. — Щеше да е много мило.

— Помислих си, че искаш да седнеш до Мартин.

— Мартин! — възкликна тя. — Писнало ми е от него. Прекалено настойчив е. Искаше ми се ти да си до мен!

Сърцето ми подскочи радостно. Освободен от потискащото настроение, почувствах как кръвта нахлува в лицето ми.

— Но, Лорънс. — Тя ме гледаше провокативно. — Тери казва, че ти не се интересуваш особено много от момичета.

— Интересувам се от теб, Нора. Ако искаш да знаеш, никога не съм се интересувал от някой друг толкова, колкото от теб. Аз много те харесвам.

Тя се усмихна и аз си помислих, че ще продължи да ме дразни. Но след миг изражението й се промени и в сините й очи се появи мек поглед.

— Аз също те харесвам — отвърна тя. — Настина. И ми се ще да се виждаме по-често, да те разведа тук-там, да те освободя от самия тебе. Този свят е жесток, Лорънс, и извинявай, но според мен в него човек може да оцелее само с повече житейски опит. Трябва да се научиш да общуваш с хората и от време на време да се веселиш. Нали не те обиждам, като казвам това?

— Не, Нора.

Другите от компанията приближаваха към нас и тя продължи да говори бързо:

— Тогава виж какво ще ти кажа. Следващата неделя Март и Тери няма да са тук. Така че ела направо в Парк Кресънт и ще правим каквото искаш.

— О, Нора — казах възбудено. — Колко прекрасно! Сутринта ли да дойда?

Помислих си, че тя ще се засмее. Устните й трепнаха, а очите й — под онези завити мигли — се свиха в черни, искрящи цепки.

— Ела, когато си готов — рече накрая. — Но не прекалено рано, защото ще ме намериш в леглото.

Почувствах отново, че съм жив и когато вече се бяха събрали и останалите, аз се усмихнах радушно, преструвайки се, че съм прекарал чудесно. След това сърдечно се сбогувах и поблагодарих на госпожица Гилхули, когато тя каза, че иска да присъствам на следващото й събиране. Цялото това представление бе напълно чуждо на моята природа, макар и да го приех за нормално, защото вече знаех, че Нора се интересуваше от мен.

Когато накрая ги оставих, се прибрах пеша чак до „Залата на Тамплиерите“ и подрънкването на трамваите звучеше като музика в ушите ми.