Читать «Песен за петаче» онлайн - страница 160

— Да не си си прещипал врата, скъпи, изглеждаш така, сякаш ти се е преметнала жила? Само не ми казвай, че имаш кривогледство!

С усилие на волята възвърнах очите си към нормалната фокусировка и бързо я успокоих, че не се нуждая от очила.

Падането на завесата за антракта ме спаси. Терънс и Донахю моментално станаха, за да отидат до бара, и след като госпожица Гилхули се протегна през празните места и започна да си говори с Нора, аз се обърнах към госпожица Донахю с твърда решителност:

— Преди малко нямах удоволствието да се запозная с вашия брат, госпожице Донахю — отбелязах дружелюбно, с измъчен опит за изтънченост. — Той в Уинтън ли живее?

— Да, част от времето, скъпи. Той много пътува из страната.

— По работа ли, госпожице Донахю?

— Естествено, скъпи. Той е комисионер.

— Да не би да имате предвид търговски пътник, госпожице Донахю?

Тя ме изгледа съчувствено.

— Още си зелен, момчето ми, нали? И все пак те харесвам, защото си много сладко момче. Не, скъпи. Мартин е букмейкър. Не прави книги за четене, нали разбираш. Взима облозите. Буки, ако си чувал тая дума. Той участва в повечето от състезанията и там успя да си създаде доста добри връзки. Хапни си бонбонче, скъпи. Вземи от тези — не ги обичам с карамеления пълнеж, само ми влизат в ченето.

— Стори ми се, госпожице Донахю, че той и Нора са много добри приятели.

— Дори нещо повече от това, скъпи — отвърна тя, поглеждайки ме косо. — Там е направена, както би могло да се нарече, уговорка.

— Уговорка ли, госпожице Донахю? — изкарах думите насила между зъбите си.

— Те не са точно сгодени — Нора все още е много млада, както знаеш, е само на седемнайсет, а на мен ми се иска да я пообуча още годинка-две в „Ърл“, за да си има свой собствен бизнес, когато се задоми. Но да знаеш от мен, скъпи, това вече си е сигурен факт.

Това, че все още не бе обявен годеж, можеше да ми послужи за известна утеха и макар да не разбирах много точно значението на тази дума, то терминът „факт“ имаше фатално звучене, влошено още повече от немаловажната подробност, че бе сигурен. Зяпнах към госпожица Донахю с тайно страдаща душа, докато тя продължаваше да обяснява:

— Нора е прекрасно момиче. Може би е малко палава, но това е от ирландската жилка в нея, избива я все на лудории. Но иначе е толкова мило момиче и аз съм много привързана към нея.

— Сигурен съм, че това важи за всички ни, госпожице Донахю — изломотих с дрезгав глас в напразни усилия да не се издам.

Останалата част от представлението премина като мъгла пред погледа ми. Дори Хети Кинг не успя да ме развълнува, въпреки впечатленото шептене на госпожица Донахю, че нейният хит „О, ти, красива кукло“ бил любимата песен на крал Едуард.

След като последната завеса падна и оркестърът изсвири няколко начални такта от „Боже, Краля ни пази“, изпитах меланхолично чувство на облекчение. Сред обичайната суетня Терънс и Донахю тръгнаха забързано към бара за по едно последно бързо питие, докато двете дами се отправиха със сериозен вид към гардероба. Най-сетне бяхме сами с Нора, останали да чакаме в изпразващото се фоайе. Тя се приближи до мен така, че очите й гледаха директно в моите. Бяха сериозни, макар устните й — толкова живи и топли, когато се докоснаха до бузата ми — да бяха извити леко шеговито.