Читать «Кралицата на Юга» онлайн - страница 291

Видяхме я на улицата, когато си тръгваше. Премина арката и излезе навън, ескортирана от телохранители и военни. Светкавиците на фотоапаратите просветваха по бялата фасада, докато „Събърбън“-ът палеше и приближаваше бавно към нея. Тогава забелязах, че тя се спря и се озърна, сякаш търсеше нещо сред хората. Навярно нечие лице, или пък спомен. Сетне направи нещо странно: бръкна в чантата, порови вътре и извади нещо, хартийка или снимка, гледа го няколко мига. Бяхме твърде далеч, затова, разблъсквайки журналистите, минах напред с намерението да я видя отблизо, но един войник ми препречи пътя. Възможно е, помислих си аз, да е била старата половинка от снимка, която бях видял в ръцете й по време на срещата ни в „Чапултепек“. Ала от това разстояние се оказваше невъзможно да разбера.

Тогава тя го скъса. Каквото и да беше то, хартия или снимка, видях как го раздира на малки парченца и после го захвърли на мократа земя. „Събърбън“-ът застана между нея и нас и това беше последният път, когато я видях.

Онази вечер Хулио и Елмер ме заведоха в „Ла Байена“ — любимото заведение на Гуеро Давила, — поръчахме си три средни „Пасифико“ и слушахме на джубокса как „Лос Тигрес дел Норте“ пеят „Мъртва плът“. Тримата пиехме мълчаливо и виждахме други мълчаливи лица около себе си. Малко по-късно разбрах, че в онези дни Епифанио Варгас е загубил статута си на депутат и е прекарал известно време в затвора „Алмолоя“, докато се е очаквало разрешението за екстрадицията по искане на правителството на САЩ, екстрадиция, която главната прокуратура отказа след дълъг и скандален процес. Колкото до другите герои на тази история, всеки пое по своя път. Кметът Томас Пестаня продължава да направлява съдбините на Марбеля. И бившият комисар Нино Хуарес продължава да е началник на сигурността във веригата модни магазини, превърнала се в могъщо международно предприятие. Адвокат Еди Алварес навлиза в политиката в Гибралтар, където един негов зет е министър на икономиката и труда. А Олег Язиков можах да срещна малко по-късно, по време на краткия престой на руснака в затвора „Алкала-Меко“ заради някакъв объркан въпрос с украински емигранти и контрабанда на оръжие. Държа се изненадващо любезно, разказа за старата си приятелка с малко задръжки и много обич, сподели някои интересни неща, които в последния момент успях да включа в тази история.

За Тереса Мендоса не се чу нищо повече. Някои уверяват, че сменила самоличността и лицето си и че живее в САЩ. Във Флорида, така разправят. Или в Калифорния. Други твърдят, че се е върнала в Европа, с дъщеря си или сина си, ако е родила въобще. Споменават се Париж, Майорка, Тоскана, но в действителност никой нищо не знае. Колкото до мен, през онзи последен ден пред бутилката бира в „Ла Байена“ в Кулиакан, докато слушах песните от джубокса сред мустакатата и мълчалива клиентела, съжалих, че нямам талант да обобщя всичко в три минути музика и думи. Моето щеше да е песен за наркотрафиканти, отпечатана на повече от петстотин страници — каква утеха. Всеки прави, каквото може. Но бях убеден, че някъде, близо до нас, някой вече композираше песента, която скоро щеше да обходи Синалоа и цяло Мексико, изпълнявана от „Лос Тигрес“ или „Лос Туканес“ или някоя друга легендарна група. Песен, която тези груби на външен вид мъже, с големи мустаци, карирани ризи, бейзболни шапки и джинси, седящи в кръчмата около Хулио, Елмер и мен, може би на същата маса, където е седял Гуеро Давила, ще слушат вглъбени, когато тя прозвучи по джубокса, всеки с половинлитрова бира „Пасифико“ в ръка, и ще одобряват мълчаливо. Историята на Кралицата на Юга. Песента за Тереса Мендоса.