Читать «Кралицата на Юга» онлайн - страница 289

— Хайде, скъпа наркотрафикантке!… Покажи им как умират в Синалоа!

Тереса гледа към портата, слисана. Не знае дали да проклина или да се смее. Вече никой не стреля. Надига се на колене, после се изправя. Плюе горчива кал, миришеща на метал и барут. Тича на зиг-заг между дърветата, но вдига прекалено много шум в калта. Зад гърба й отново се разнасят пукот и гърмежи. Струва й се, че вижда нови сенки, пробягващи покрай зида, но не е сигурна. Праща къс откос надясно, друг наляво, шепне „кучи синове“, тича още пет-шест метра и пак се спотайва. Дъждът се превръща в пара при съприкосновението си с пламтящото дуло на оръжието. Сега е достатъчно близо до оградата и решетката на вратата, за да се убеди, че тя е отворена, да различи хората там отвън, легнали и приклекнали зад колите и да чуе думите, повтарящи се по мегафона:

— Елате насам, госпожо Мендоса… Ние сме военни от Девета Зона… Ще ви защитим.

Можехте да ме защитите малко по-навътре, мисли тя. Защото ми остават двадесет метра и те са най-дългите в живота ми. Сигурна, че никога няма да ги премине, тя се изправя в дъжда, сбогува се поред с призраците, придружавали я толкова дълго. Сбогом и всичко най-хубаво, момчета. Трижди проклета Синалоа, казва си за финал. Нов откос отдясно и друг отляво. Стиска зъби и се втурва да тича, препъвайки се в калта. Пада уморена, или почти пада, но този път никой не стреля. Така че внезапно спира, смаяна, обръща се назад и вижда тъмната градина и в дъното потъналата в мрак къща. Дъждът бие в локвите пред краката й, а тя върви бавно към портата, с пушката в ръка, към хората, които я гледат оттам, войници с блестящи от водата дъждобрани, цивилни и униформени федерални агенти, коли със запалени фарове, телевизионни камери, хора, легнали на тротоарите под дъжда. Фотосветкавици.