Читать «Кралицата на Юга» онлайн - страница 290
Артуро Перес-Реверте
— Хвърлете оръжието, госпожо.
Насочва очи към прожекторите, които я заслепяват, без да разбира какво й казват. Накрая вдига леко автомата, гледа го, сякаш е забравила, че е в ръката й. Много тежи. Цял тон. Така че го пуска на земята и отново тръгва. Да му се не види, казва си, докато преминава през портата. Уморена съм до смърт. Надявам се, че някой от тия кучи синове има цигара.
Епилог
Тереса Мендоса се яви в десет часа сутринта в главната прокуратура на съдебната палата на улица „Росалес“, затворена за преминаване от военни камионетки и войници в бойно снаряжение. Конвоят пристигна с бясна скорост сред вой на сирени, с проблясващи под дъжда светлини. Имаше въоръжени мъже по терасите на сградата, сиви униформи на федерални агенти и зелени на войниците, бариери на пресечките с улица „Морелос“ и с улица „Руби“. Историческият център приличаше на обсаден град. От входа на Свободния правен факултет, където имаше определено място за журналистите, я видяхме да слиза от блиндирания „Събърбън“ с тъмни стъкла и да се упътва под арката от ковано желязо на прокуратурата към вътрешния двор в неоколониален стил, с железни фенери и каменни колони. Аз бях с Хулио Бернал и Елмер Мендоса. Едва успяхме да я мернем за миг, озарена от светкавиците на фотографите, които щракаха с апаратите си, в късото разстояние между „Събърбън“-а и вратата, оградена от агенти и войници, под чадъра, с който я предпазваха от дъжда. Сериозна, елегантна, облечена в черно, тъмно палто, черна кожена чанта, лявата ръка превързана. Косата сресана назад, прибрана на опашка на тила, със сребърни обици.
— Ето една жена, която има топки — вметна Елмер.
Тя прекара вътре един час и петдесет минути, пред комисията, състояща се от съдебния прокурор на Синалоа, командващия на Деветата Зона, един помощник-главен прокурор на Републиката, пристигнал от федерален окръг Мексико, един местен депутат, един федерален депутат, един сенатор и един нотариус, изпълняващ функциите на секретар. И навярно, докато е заемала мястото си и е отговаряла на зададените й въпроси, е могла да види на масата пред себе си заглавията на сутрешните вестници в Кулиакан: „Сражение в Чапултепек“, „Четирима федерални агенти мъртви и трима ранени при защитата на свидетелка“, „Почина и един наемен убиец“. И друго, по-сензационно, с червени букви: „Наркотрафикантка се изнизва между капките“. По-късно ми казаха, че членовете на комисията, от самото начало се отнасяли с нея крайно почтително, дори главнокомандващият на Деветата Зона поднесъл извиненията си заради допуснатите грешки при подсигуряване на безопасността, а Тереса Мендоса го изслушала и се задоволила само да кимне леко с глава. Когато приключила с показанията си и всички станали прави, тя на свой ред също казала „благодаря, господа“, и се отправила към вратата. Политическата кариера на дон Епифанио Варгас била съсипана завинаги.