Читать «Далече от безумната тълпа» онлайн - страница 11

Сега, когато се озова срещу нея, създалият се в представите на фермера неясен очарователен образ не загуби от сравнението, а по-скоро някак се измени. Първото, което правеше впечатление, беше ръстът й. Тя изглеждаше висока, но ведрото беше малко, а плетът — нисък; следователно, като имаме пред вид грешката при сравнението с ведрото и плета, тя бе със среден ръст. Чертите на лицето й бяха строги и правилни. Ценителите, пребродили страната ни, справедливо са отбелязали, че при англичанките класическата красота на лицето много рядко се съчетава със съвършена фигура и добре оформените черти обикновено са едри спрямо ръста и телосложението; грациозните и пропорционални фигури, при които главата се нанася осем пъти във височината на тялото, обикновено завършват с неправилни черти на лицето. Без всякакъв опит да превръщаме нашата доячка в нимфа, можем да кажем, че тук критиката беше неуместна и пропорционалното тяло на младата жена радваше очите. Закръглените очертания на фигурата й позволяваха да се предположи, че шията и раменете са хубави, но от детските й години никой не ги бе виждал. Но ако я облечаха в рокля с голямо деколте, тя сигурно щеше презглава да се хвърли в храстите. Не че беше от прекалено срамежливите: просто инстинктивно слагаше черта между достъпното и забраненото за чуждия поглед и тази черта беше по-високо, отколкото при жените от града. Веднага щом забеляза, че Оук я гледа, мислите й естествено последваха неговия поглед към собственото й лице и тяло. Ако бе малко по-силно подчертана, стеснителността й би се превърнала в суета, а ако беше по-слабо изявена — в несвойствена за нея високомерна сдържаност. Лицата на провинциалните девици са чувствителни към пламенните мъжки погледи; тя докосна с ръка своето, сякаш Габриел наистина го бе погалил, а движенията й, които преди малко бяха съвсем свободни, сега станаха по-сдържани. Все пак изчерви се мъжът, а не девицата.

— Намерих една шапка — каза Габриел.

— Моята — отвърна тя, опитвайки да се държи както подобава, като едва прикри желанието си да избухне в смях и само се усмихна. — Снощи вятърът я отнесе.

— В един часа през нощта?

— Да, точно така. — Тя беше изненадана. — Откъде знаете?

— Бях тук.

— Вие сте фермерът Оук, нали?