Читать «Мъжагите не танцуват» онлайн - страница 160

— Тя вече не искаше имението на Парамесидес. Сега, след като Лони се бе самоубил, тя бе решила, че тази сделка е във властта на призраците. Освен това била влюбена. Била решила да ми признае пълната истина, каза. Искала да замине с един мъж. Била влюбена в него от дълги месеци. Той искал да заживее с нея, но бил останал верен на съпругата си. Сега най-сетне бил готов да заминат. Би ли имала нещо против, попитах я, да ми каже кой е той? Добър човек, отговори тя, силен мъж, мъж, който нямал пари. Ами аз, попитах я? Ами Чекията? Да не би да е Чекията? Не, отговори тя, Чекията бил печална грешка. Просто се била опитвала да изтръгне другия мъж от сърцето си, но не успяла. Как мислиш, че се чувствах? — попита ме в този момент Уордли.

— Изпепелен.

— Изпепелен. Не бях играл играта, в която си бях въобразявал, че участвам. Отново и пак си дадох сметка, че я боготворя така силно, че съм готов да приема каквото тя пожелае да ми предложи. Дори това да е само палецът на крака й. — Той започна често-често да си поема дъх, сякаш нямаше време да вдишва дълбоко въздух.

— „Добре, рекох й, махни се от живота ми.“ Надявах се да запазя някакво достойнство. Чувствах се като гол човек, застанал пред побъркан художник. „Просто си тръгни, повторих й, всичко е наред.“ „Не, каза тя, не е. Имам нужда от пари.“ И, Тим, тя назова сума с размер от порядъка на онзи, който бих заплатил за ремонта на имението на Парамесидес. „Не се дръж като побъркана, казах, няма да ти дам нито цент.“ „Уордли — заяви тя, — аз смятам, че ми дължиш два милиона и нещо.“

— Не можех да повярвам на чудовищността на думите й. Знаеш ли, когато за пръв път я срещнах, тя беше само една стюардеса, без всякакви обноски. Нямаш представа как напредна под моята опека. Беше толкова интелигентна. Овладя толкова много от малките номерца, с които да си проправя път в живота. Мислех, че изгаря от желание да притежава хотел, който ще бъде нейният дворец. Тя определено ме насърчаваше през цялото време да вярвам в това. Но знаеш ли, дълбоко в себе си тя плюеше на доброто общество. Господи, нека да довърша. Тя заяви, че двата милиона, които се бях приготвил да отпусна за ремонта на имението на Парамесидес, сега трябвало да бъдат прахосани в някакви нови начинания. С нейния загадъчен приятел! Караше ме да направя вложения в търговията с кокаин.

— И тя те осведоми за всичко това?

— Не, но каза достатъчно, за да разбера. Останалото можех да си го представя. Накрая заяви: „Уордли, предупреждавам те. Просто ми дай парите. Защото този път ти наистина ще бъдеш убит. Този път имам човек, които ще го направи. И червеите ще избягат от теб“.

Той потърка лицето си. Носът му сигурно бе безчувствен като солна мина.

— „Добре, казах й, ще напиша чек.“ И влязох в спалнята. Извадих пистолета си, калибър 22, мушнах заглушителя, върнах се във всекидневната и я застрелях. Това беше най-хладнокръвната постъпка в живота ми. Вдигнах слушалката да се обадя в полицията. Смятах да се предам. Но сигурно някакъв дух за оцеляване беше излетял от Пати и се бе вселил в мен. Увих я във вързоп, натиках я в колата, обадих се на Паяка да дойде да се срещнем у Студи и ги помолих да ги погребат заедно с Лоръл. Обещах им, че ще им платя добре. И какво мислиш, че ми каза Паяка?