Читать «Мъжагите не танцуват» онлайн - страница 158

— Значи не те е притеснявало? — повторих аз. — А Пати винаги те е описвала като много ревнив.

— Това беше, защото се опитвах да бъда съпруг. Няма друг начин да се почувстваш по-уязвим. Но сега вече аз играех ролята на господин Широки пръсти. Толкова ми хареса, че накрая изпратих нарежданията си на Лоръл. Иди в Източните щати, скъпа госпожо, и направи оферта за имението на Парамесидес. Тя го направи. За съжаление, всичко доста се усложни заради лакомията й. Лони Пангборн ми се беше обадил по телефона и случайно спомена, че Оукуд се била върнала в Санта Барбара. Това не ми хареса. Тя би трябвало да урежда сделката с адвоката в Бостън. Така че ми се наложи да си блъскам ума дали тя не обикаля някои богати приятели в Калифорния, за да й помогнат сама да купи имението. По такъв начин тя наистина можеше да ме хване натясно. Ще призная, че вече исках това имение. Пати Ларейн имаше нужда от замък, в който да играе ролята на кралица, но аз исках да я поставя в положение, в което тя напълно да зависи от мен. Не е толкова необичайно, нали?

— Не — съгласих се аз.

— Така че присъствието на Лоръл в Санта Барбара ме обезпокои. Предложих на Пати да направим импровизирано посещение до Западния бряг. Това беше, между другото, добра възможност да се отърва от Чекията. Той ми отнемаше толкова много време.

Гласът на Уордли звучеше пресипнало. Той сякаш бе твърдо решен да разкаже историята, без да се съобразява с това дали гърлото му няма да се разбунтува. За пръв път си дадох сметка, че е по-изтощен и от мен. Не бе ли насочено дулото на пистолета му поне малко към земята?

— На вечерята в Санта Барбара Лоръл и да искаше не би могла да хвърли повече усилия. Говореше на Пати всякакви небивалици. Какъв разкошен характер имала Пати и други от този род. Когато свършихме там, казах на Пангборн: „Нямам вяра на твоята приятелка. Намери си някаква работа в Бостън и не се отделяй от Лоръл. Дръж я под око“. Откъде бих могъл да знам, че го пращам да се самоубие?

Аз запалих цигара.

— Ти и Пати също се върнахте на Изток, нали?

— Да. Точно тогава наех къщата в Бийч Пойнт. Не бяха минали и дванадесет часа от пристигането ми там и Лони сложи край на живота си. А следващия път, когато видях Лоръл, беше, когато Нисън ме заведе до бараката да огледам трупа й. Ти виждал ли си някога тленни останки без глава? Прилича на статуя, когато измъкват торса от варовия разтвор.

— Къде стана това?

— В задния двор на Студи. Той държеше Лоръл и голяма метална кофа за боклук. От онези, стария модел, каквито ги правеха, преди да започнат да използват пластмасата за всичко.

— Лошо ли ти стана?

— Бях втрещен. Представи си само да ти се наложи да се взираш в такава гледка в компанията на такива ужасни хора като Паяка и Студи.

— А ти поначало откъде ги познаваше?

— Грийн Чекията ни запозна. Трябва да ти разкажа. Онази вечер, когато Пати изчезна, аз реших да я потърся из баровете по Търговската улица и там видях Чекията. Наложи се доста да го убеждавам, за да го накарам да повярва, че вече не знам къде е Пати.