Читать «Мъжагите не танцуват» онлайн - страница 161

— Какво?

— „Чупи се оттука, каза, и ме остави да се заема с подробностите.“

— Останалото сигурно е кошмар? — попитах го.

— Изцяло.

— Защо ми каза, че искаш главата на Пати Ларейн?

— Защото точно този ден установих, че Паяка вече е извършил друго деяние, като я е обезглавил. Той беше погребал трупа, но ми каза, че е задържал главата. Кикотеше се, когато ми го каза. Каза, че бил готов да ме снима как държа главата й. Не ми беше трудно да отгатна накъде се въртяха мислите му. Право към милионите на Хилби. Те си мислеха, че милионите ми стоят, за да бъдат плячкосвани. Сякаш не са част от самия мен. Мисля, че сега разбираш защо го застрелях. Имам ли аз някаква друга реална стойност освен парите си? — Той остави пистолета на земята до себе си. — И тогава, точно в този момент, Студи има лошия късмет да дойде заедно с Чекията. Аз още стоях надвесен над тялото на Паяка. Слава богу, успях да убедя Чекията, че Студи е онзи, когото той търси.

Уордли хвана лицето си в ръце. Пистолетът беше на пясъка до него, но някакъв инстинкт ми нареди да не помръдвам. Когато Уордли вдигна поглед, изражението му — поне така, както на мен ми се стори — витаеше някъде надалече.

— Може да не ми повярваш — продължи той, — но Пати беше за мен една романтична надежда. Нямам предвид спрямо мен. Ако тя беше намерила истинската си любов, аз бих бил свидетел на бракосъчетаването им. Тя имаше толкова големи възможности. Прекланях се пред тази идея двамата с нея да сътворим този невероятен хотел на самия връх на Кейп Код, където само най-откачените специални хора да могат да си направят резервация. Просто една свръхидеална смесица от истински знаменитости и истински светски хора. О, как бихме им допаднали ние с Пати като съсобственици! — Той въздъхна крайно изтощен. — Тя никога не го е приемала на сериозно. Будалкала ме е. През цялото време е крояла планове да спечели състояние от кокаина. Тим, тя беше тъпа. А аз бях загубил прозорливостта си. Хора като мен са цяло наказание за света, ако са загубили прозорливостта си.

Сега той вдигна пистолета.

— Дойдох тук, смятайки, че ще те застрелям. Да застрелваш хора доставя една особена наслада. Далече по-възбуждащо е, отколкото си мислиш. Затова търсех разумна причина да те очистя. Но не съм сигурен, че ще мога. Не мога да се разгневя достатъчно. — Той въздъхна. — Може би трябва да се предам на властите.

— Трябва ли?

— Не — отговори той, — това не е плодотворна алтернатива. По време на бракоразводния си процес страдах отвратително. Не бих могъл отново да преживея този срам.

— Да — съгласих се аз.

Той полегна настрани, приближи цевта на пистолета до устата си и каза:

— Мисля, че ти имаш късмет. — И пъхна дулото в устата си.

Струва ми се, че той усети колко уязвим би изглеждал така.

— Ще ме засипеш ли с пясък? — попита той. — След това?