Читать «Мъжагите не танцуват» онлайн - страница 159

— И чрез него се запозна с Паяка?

— Не, с Паяка ме запозна Студи. А Чекията ме свърза със Студи. Същата вечер. Чекията и Студи изглежда през миналото лято заедно са търгували с наркотици. Това трябва да е карма.

Беше започнал да говори като обезумял. Сега аз се изплаших, че го бях насърчил да говори толкова много. След като беше започнал да приказва в най-различни посоки, пистолетът му можеше да гръмне в една.

Обаче рано беше да се страхувам от него. Той все още изпитваше желание да разказва историята си.

— Да, Паяка веднага се включи. Още щом се запознахме. Бил слушал за мен, каза, и бил напълно готов незабавно да се започнат най-широкомащабни действия. Аз се канех да се отърва от него, но той направи едно крайно невероятно изявление. Заяви, че в ръцете ми бил най-висшият полицейски служител по борба с наркоманията в града! Ако съм бил готов с мангизите, той бил готов за мен да проведе огромна по мащабите си наркооперация. Да, потвърди той, изпълняващият длъжността началник на полицията бил изцяло под властта му. Можеш да си сигурен, че го разпитах как би могъл да докаже това. И точно тогава те двамата със Студи ме заведоха в дома на Студи и извадиха Лоръл от варовия разтвор.

— Ти по какво позна, че това е Лоръл?

— По сребърния лак за нокти. И по циците. Обърнал ли си внимание на циците на Лоръл?

— Какво отговори на предложението на Паяка?

— Не казах „не“. Бях заинтригуван. Рекох си: какъв странен град! Колко необичайно ще е да си собственик на фантастичен хотел и да контролираш планина от наркотици. Щях да бъда като княз от епохата на Ренесанса.

— Нямаше да стане.

— Е, може и да е така, но аз си играех с него. В края на краищата, бях почти обезумял. Лони беше мъртъв, Лоръл насечена на парчета, Пати беше изчезнала, а тези мърльовци със съмнителна репутация притежаваха трупа. Така че аз приех доста на сериозно Паяка и го попитах откъде има обезглавената дама. Той беше достатъчно дрогиран, за да ми съобщи. Чак не ми се вярва колко доверчиви са някои престъпни типове. Паяка ми каза, че наркоченгето му оставило трупа, а задържало главата за себе си.

— Риджънси? — попитах аз.

— Така се казва.

— Риджънси ли е убил Джесика?

— Не знам. Във всеки случай е искал да се отърве от трупа й. Колко са арогантни тези ченгета от отдела за борба с наркоманията! Сигурен съм, че е разполагал с осемнадесет начина да инкриминира Паяка и затова е решил, че може да го използва.

— Защо не? Ако трупът излезе наяве, Риджънси би могъл да заяви, че Паяка и Студи са извършили убийството. Те нямаха истинско влияние над него.

— Естествено — каза Уордли. — Наглост, подкрепена с власт. Но аз не бях в състояние да разсъждавам нормално. Отсъствието на Пати доста ме бе извадило от равновесие. Но когато се прибрах в Бийч Пойнт след това ужасно посещение в барачката на Студи, заварих Пати Ларейн. Чакаше ме. Не обели дума за това къде е била.

И той пак се разплака. Това страшно ме изненада. Направи усилие обаче да овладее скръбта си. Като дете, на което му е забранено да хленчи, продължи: