Читать «Мъжагите не танцуват» онлайн - страница 157

— На Пати не й ли беше присъден голям дял след развода?

— Наложи й се да се задоволи с по-малко. Моите адвокати щяха да обжалват до смъртта й. Тя не можеше да си позволи да чака. Не ти ли е казала?

— Не сме разговаряли за финанси.

— Тя просто ти плащаше сметките?

— Аз исках да стана писател. Това бяха условията ми.

— Добре ли пишеше?

— Тя твърде много ми ангажираше мислите, за да успявам да пиша така добре, както се надявах.

— Може би ти си си всъщност барман — каза Уордли.

— Може би.

— И не знаеш нищо за нейното финансово положение?

— Да не искаш да кажеш, че е била фалирала?

— Тя нямаше добър инстинкт къде да влага пари. Беше си една твърде ограничена провинциалистка, за да се доверява на добрите съвети. Мисля, че е била започнала да стига до прозрението, че я очакват лоши икономически години.

— И затова ли е започнала да ти пише?

— Противях се, докато можех. След това й отговорих. Ти знаеше ли, че тя държеше и друга пощенска кутия в Труро? — попита ме Уордли.

— Нямах представа.

— Поддържахме кореспонденция. След известно време тя ми разкри какво я интересува. Искала да купи имението на Парамесидес. Мисля, че то й е напомняло всичко онова, което беше загубила в Тампа.

— И ти започна игра с желанието й?

— Аз исках да съсипя всичките четири камери на сърцето й. Естествено, че започнах да си играя с нея. В продължение на две години подхранвах надеждите й и след това ги сринах.

— А през цялото това време аз смятах, че съм виновен за нейните ужасни настроения.

— Суетността е твоят порок — каза Уордли, — не е моят. Аз постоянно си повтарях, че да се върна при нея е все едно да се върна при дявола. Но ми беше мъчно за нея. Все се надявах, че може наистина все още да я привличам. — Той потупа с ръка пясъка при краката си. — Това изненадва ли те?

— Тя никога не е казвала нищо хубаво за теб.

— Нито за теб. Най-неприятната черта в характера на Пати е, че тя не може да не злослови за всеки. Ако искаш да срещаш пълна липса на състрадание, всеки път ми намирай един добър християнин.

— Може би причината е, че в друго отношение тя правилно преценяваше хората.

— Естествено — съгласи се Уордли. Той се закашля от студа. — Знаеш ли, че аз добре я чуках?

— Не — отговорих. — Никога не ми е казвала.

— Е, така беше. Никоя лесбийка не би могла да я оправя по-добре. Имало е случаи, когато съм бил невероятно възбуден от нея.

— Какво стана, когато тя се появи в Тампа с Грийн Чекията?

— Беше ми все едно — каза той. — Рекох си, че е постъпила хитро. Ако се бе появила на прага ми сам-сама след всичките тези години, щях да бъда адски подозрителен. А така се позабавлявахме добре. Чекията се пусна и на двата пола. Правехме тройни изпълнения.

— Не те ли притесняваше да гледаш Пати с друг мъж?

— Винаги съм твърдял, че ако човек се интересува от сексуална наивност, трябва да се обърне към ирландците. Как би могло да ме притеснява? Докато аз бях в Пати, Чекията беше в мен. Ако не си изпитал тази сладка тръпчица, все едно че не си живял.