Читать «Мъжагите не танцуват» онлайн - страница 149

След като бяхме извървели повече от половината разстояние, помолих за кратка почивка. Той кимна и седна на около три метра от мен, достатъчно близо, за да можем да поговорим. Сега държеше в ръка пистолета. И точно тук попълни знанията ми с някои подробности. Искаше му се да разговаря.

И накратко: Нисън бил мъртъв. Студи бил мъртъв. Бет била напуснала града с Грийн Чекията.

— Откъде знаеш всичко това? — попитах го.

— Видях как Чекията уби Студи. И със сигурност видях как Бет и Чекията тръгват на път. Всъщност аз им дадох пари. Заминаха с фургона, който ти изпочупи. Той е неин.

— За къде заминаха?

— Бет мислеше да посети майка си и баща си в Мичиган. Те, както изглежда, са пенсионери и живеят в Шарлевоа.

— Чекията сигурно ще направи силно впечатление там.

— Представителните негри имат „картбланш“ навсякъде, с изключение на Нюпорт — отговори ми той сериозно.

— Бет не се ли опечали за Паяка?

— Казах й, че е офейкал. Не изглеждаше особено разстроена. Каза, че щяла да продаде къщата. Мисля, че бе започнала да тъгува за Мичиган.

— Тя знае ли, че Студи е мъртъв?

— Естествено, че не. Кой би я осведомил?

Опитах се да задам следващия въпрос тактично. Имах чувството, че разговарям с непознат човек и току-що съм му разказал виц за поляци. А сега трябваше да попитам: „Вие случайно да не сте поляк?“. Така че със забележима стеснителност в гласа си попитах:

— Знаеш ли кой е убил Паяка?

— Ами, щом искаш да научиш, аз го направих.

— Ти?

— Мръсна работа — каза Уордли.

— Изнудваше ли те?

— Да.

— Мога ли да попитам защо?

— Тим, струва ми се, че ти напоследък имаше проблеми с едни глави. При мен проблемът бяха телата. Разбираш ли, Паяка и Студи извършиха погребалния обред.

Осмелих се да направя предположение.

— Те погребаха телата ли? — попитах.

— На двете жени.

— Къде? Бих искал да знам.

— Точно там, където отиваме.

— Страхотно.

И двамата замълчахме.

— В самия Адски град — казах аз.

Той кимна.

— Знаеш ли за Адския град? — попитах го.

— Естествено. Пати Ларейн ми разказа. Тя е побъркана на тази тема. Жалко, че останките й са така разхвърляни.

— От нейна гледна точка — да.

— Къде е главата? — попита Уордли.

— На дъното на океана. Не знам подробностите, за да ти кажа нещо повече. Не съм присъствал.

— Не мисля, че ми се ще да й направя чак такава услуга, тъй или иначе — каза той, — да събера останките й.

Не можех лесно да намеря какво да кажа.

— Къде са погребани Студи и Паяка? — попитах.

— Наблизо. Всички са заедно. Двете жени и двамата мъже. Достатъчно са близо и могат да си направят танцови двойки, ако душите им възкръснат. — Той беше обзет от краткотраен пристъп на веселие, но тъй като смехът му излизаше без звук, не бих казал, че някой от двама ни очакваше да се присъединя.

Тогава той вдигна пистолета си и стреля във въздуха. Както очаквах, чу се пукот — сякаш надута книжна кесия внезапно беше се спукала, слаба работа.