Читать «Сърца за изтръгване» онлайн - страница 4

— Ще й превържа корема — каза тя. — И трябва да спи. Вие си отивайте.

— Отрязахте ли им пъпната връв? Завържете ги здраво.

— Вързах ги на фльонга — отговори бавачката. Хем е здраво, хем е по-елегантно.

Той се съгласи, беше слисан.

— Идете при господина — му предложи бавачката.

Жакмор се приближи до вратата, зад която Анжел чакаше, завъртя ключа и влезе.

V

Анжел беше седнал на един стол, превил гръб, а в тялото му все още откънтяваха виковете на Клемантин. При щракването на ключалката той вдигна глава. Рижата брада на психиатъра го учуди.

— Казвам се Жакмор — обясни последният. — Минавах по пътя и чух викове.

— Беше Клемантин — отвърна Анжел. — Мина ли всичко добре? Свърши ли? Кажете!

— Вие сте три пъти баща — каза Жакмор.

Анжел се смая:

— Тризнаци ли?

— Близнаци и едно отделно — уточни Жакмор. — То излезе явно след тях. Това е признак за силен характер.

— Тя как е? — попита Анжел.

— Добре е — отговори Жакмор. — Ще я видите малко по-късно.

— Много ми е сърдита — каза Анжел. — И ме заключи.

Увлечен от условностите, добави:

— Ще пийнете ли нещо?

С мъка стана.

— Благодаря — отвърна Жакмор. — Не сега.

— Какво правите тук? — попита Анжел. — На почивка ли идвате?

— Да — каза Жакмор. — Мисля, че няма да се чувствувам зле у вас, след като ми предлагате.

— Имахме късмет, че се случихте тук — каза Анжел.

— Тук няма ли лекар? — попита Жакмор.

— Бях заключен — каза Анжел. — Не можах да се погрижа. Трябваше всичко да върши прислужницата. Тя е предана.

— Аа!… — каза Жакмор.

Те млъкнаха. Жакмор решеше с разперени пръсти брадата си. Сините му очи блестяха на слънцето в стаята. Анжел го разглеждаше внимателно. Психиатърът носеше костюм от черен, много еластичен плат, клин и дълго, закопчано догоре сако, което го правеше по-тесен в раменете. Беше обут в черни изрязани лачени сандали, а около врата му напираше, сякаш кипнала, риза от лилав сатен. Беше до болка обикновен.

— Радвам се, че оставате тук — каза Анжел.

— Сега елате да видите жена си — предложи другият.

VI

Клемантин лежеше неподвижно. Лежеше съвсем плоска и гледаше в тавана. Двата юнака бяха от дясната й страна, а третото — отляво. Бавачката беше подредила стаята. Безшумно върху перваза на отворения прозорец падаше слънчева светлина.

— Ще трябва да ги отбиете утре — каза Жакмор. — Тя не може да кърми две и още едно; освен това, така ще става по-бързо, и трето — ще си запази бюста.

Клемантин се размърда и обърна глава към тях. Отвори очи, хвърли им суров поглед и каза:

— Ще ги кърмя сама. И трите. Това няма да развали бюста ми. И още по-добре, ако го развали. Изобщо аз нямам желание да се харесвам никому.