Читать «Сърца за изтръгване» онлайн - страница 2

II

Сам в стаята си, Анжел се учудваше, че не страда. Той чуваше стенанията на жена си, но не можеше да отиде да й подържи ръцете, защото тя го заплашваше с револвера си. Тя предпочиташе да вика сама, защото мразеше големия си корем и не искаше да я виждат в това състояние. От два месеца Анжел седеше сам и чакаше всичко да свърши; мислеше си за дреболии. Той често обикаляше в кръг, беше научил от вестниците, че затворниците обикалят като животни в килията, но какви животни? Спеше или се опитваше да спи и мислеше за задника на жена си, защото, имайки предвид корема, я предпочиташе отзад. Всяка втора нощ се стряскаше. Изобщо злото беше сторено и в това нямаше нищо успокоително.

Стъпките на Жакмор отекнаха по стълбището. В същото време виковете на жената спряха и Анжел остана изумен. Приближи се тихо до вратата и се опита да види, но кракът на леглото скриваше всичко, тогава той до болка извъртя дясното си око, но без резултат. Изправи се и нададе ухо наслуки.

III

Жакмор остави сапуна на ръба на коритото и взе кърпата. Изтри си ръцете и отвори чантата. Близо до него къркореше вода в електрически съд. Жакмор стерилизира гумения си пръст, ловко го нахлузи и отви жената, за да види какво става.

След като видя, той се изправи и с отвращение в гласа каза:

— Три са.

— Три… — прошепна учудена майката.

След това пак започна да вика, защото коремът й напомни изведнъж с болка за себе си.

Жакмор взе от чантата си няколко подкрепителни хапчета и ги глътна, щеше да му бъде необходимо. След това откачи от стената грейката и я тресна в пода, за да се качи слугинята. Той чу как долу някой затича и затрополи по стълбата. Бавачката се показа цялата в бяло като за китайско погребение.

— Пригответе приборите — каза Жакмор. — Как се казвате?

— Викат ми Кюблан, гос’ине — отговори тя с подчертано селско произношение.

— В такъв случай предпочитам никак да не ви наричам — измърмори Жакмор.

Момичето нищо не каза и започна да търка разни никелирани неща. А той се приближи до леглото. Изведнъж жената млъкна. Силната болка я притисна.

Жакмор грабна от чантата един инструмент и с веща ръка обръсна венериния хълм. След това с нещо бяло очерта мястото на операцията. Бавачката го наблюдаваше леко смаяна, защото познанията й по акушерство не отиваха по-далеч от теленето.

— Имате ли медицинска енциклопедия? — попита Жакмор, гладейки четката си. След като изрече това, той се наведе над своето произведение и започна да духа, за да изсъхне по-бързо бялото.

— Имам само Общия каталог на френската манифактура за оръжия и велосипеди в Сент Етиен — отговори бавачката.

— Неприятно — каза Жакмор. — Все нещо може би ще научим.

Без да чуе отговора й, той безцелно зашари с поглед из стаята и забеляза вратата, зад която скучаеше Анжел.

— Кой скучае зад тази врата? — попита той.

— Господинът… — отговори бавачката. — Той е заключен.