Читать «Сърца за изтръгване» онлайн - страница 6

До нея мърльовците спяха. Сграбчи единия от тях и със сдържано отвращение го вдигна с две ръце над себе си. Той беше розов, с мъничка влажна уста като октоподче, с надиплена около очите плът. Тя извърна глава, откри едната си гърда и доближи към нея мърльото. Трябваше да сложи зърното в устата му и тогава той сви юмручета и бузите му хлътнаха. Гълташе бързо, смучейки противно шумно. Не беше много приятно. Това облекчаваше малко, но и нараняваше също. След като изпразни двете трети от гърдата, мърльото заспа с разперени ръце и захърка неприятно. Клемантин го остави до себе си и той, без да престава да хърка, направи странна муцунка, смучейки в съня си. Имаше само жалък мъх по главата, фонтанелата тревожно пулсираше, човек изпитваше желание да я натисне в средата, за да спре.

В къщата прокънтя глух удар. Долу тежката врата се бе затворила. Жакмор и Анжел бяха излезли. Клемантин разполагаше с живота и със смъртта на трите същества, които спяха до нея. Те й принадлежаха. Тя погали тежката си и болезнена гръд. Ще има с какво да ги нахрани и трите.

Второто жадно се нахвърли върху кафявото зърно, оставено преди малко от брат му. То смучеше само̀, тя се протегна. Чакълът на двора хрускаше под краката на Жакмор и Анжел. Бебето смучеше. Третото се размърда насън. Тя го повдигна и му даде другата гърда.

IX

Градината се издигаше на някои места до високия бряг и различни дървесни видове растяха по стръмните й части, до тях в краен случай можеше да се достигне, но обикновено ги оставяха да растат свободно.

Имаше калайоси, чиито виолетово-синкав листак е нежнозелен отгоре, с тънки бели линийки от вътрешната страна; диви армадии с тънички стъбълца, покрити тук-там с чудовищни пъпки, подобни на кървави сладкиши, лъскави снопчета ревиола с перлено сив цвят, дълги кремави гроздове герилиас, които висяха по ниските клони на араукариите, сиртии, сини майянги, различни видове бекабумга, чийто зелен килим криеше малки живи жабчета, жив плет от когмарин, канаис и сансиарии, хиляди избуяли или скромни, свити по ъгълчетата на скалата цветчета, разпръснати като перде по оградата на градината, пълзящи по земята като водорасли, изникващи отвсякъде, или тайно промъкващи се между пръчките на решетката. По-горе полегатата градина бе разделена на добре поддържани, свежи тревни площи. Многобройни дървета пробиваха земята с грубите си стъбла.

Тук Анжел и Жакмор бяха дошли да се разходят уморени и недоспали. Кристалният и свеж морски въздух покриваше скалистия бряг. Горе, на мястото на слънцето, имаше една огнена кухина с четвъртити контури.

— Имате красива градина — каза Жакмор, без да се мъчи да измисли нещо по-добро. — Отдавна ли живеете тук?

— Да, от две години. Имах неприятности със съвестта. Не сполучих в доста неща.

— Но сте имали още възможности — каза Жакмор. — С това не се е свършило.

— Вярно е — отвърна Анжел. — Но ми трябваше повече време, отколкото на вас, за да го открия.