Читать «Земя за прицел: Гонитбата» онлайн - страница 167

— Правиш ми голяма чест, за съжаление това не намалява огромните ми загуби от твоите ходове… — каза Борис.

— Клиентите ти ще се върнат отново с влоговете си в твоята банка!

— Не аз, а ти направи така, че в тая малка страна да няма място за двете банки!

— И какво смяташ да правиш?

— Бих могъл да използвам кормилото на политиката и печата, да нажежа атмосферата, така че да направя невъзможно твоето пребиваване в България.

— Аз също мога да ги използвам не по-зле от тебе!

— Не, няма да можеш! Представи си, че в Парламента повдигнат въпроса за дейността на твоята банка, особено за сведенията от различен характер, които тя дава. Нали сам си го написал в проспекта й? Пресата ще подеме всичко това, а тя е моя, те всички са акционери във фабриката за хартия.

— Но това е антисемитизъм!

— Да, наистина опря и до този пункт — гаден и неприятен! Това ще се отрази на твоите сънародници. Ще събереш и тяхната омраза, омразата на дребните търговци, манифактуристи, на цялата еврейска консистория, с която отношенията ти не са блестящи. В техните очи ти си ренегат, вероотстъпник, католик и те никога няма да ти простят.

— Но ти не си такъв човек!

— Аз не съм човек, Карасулиев, аз съм банкер!

— Скарлатов, ще бъда откровен и аз! Настъпват тежки времена. Бог знае кой ще оцелее… Готви се нова война, защото тоя полудял свят е решил, че само така може да решава проблемите си. В Италия има фашизъм. В Германия милитаризмът настъпва. България все повече попада в нейните сфери. А има и един Неделев. Той ще глътне и тебе, и мене. Нека не се караме и обединим усилията си! Ти си патриот, но и аз обичам България посвоему. Ще бъде фатално, ако не й помогнем да не се повлече отново по стария път!… Истина е, че аз съм свързан с английския капитал, но ти си свързан с френския, а това е добра основа за сътрудничество.

— Всичко, което каза, е така, но има само един пункт, който мога да изразя с три думи: не ти вярвам!

— Сърдиш ли се? — попита Карасулиев.

— Не е точната дума. В нашата работа говори за морал само тоя, който губи.

— И двамата платихме, но разноските платиха най-слабите.

— Да. На бойното поле останаха само военачалниците, а всичко друго е трупове. Има нещо тъжно във всичко това… А като си помислиш, че работеха над сто и трийсет частни банки! Сега на пръсти се броят…

— За стопанското разорение не ние сме виновни. Всичко стана извън нас. Кой можеше да предположи, че ще има криза!… Даже през войната стопанската активност беше десет пъти по-голяма. Щом капиталът няма оборот, той става мъртъв!