Читать «Земя за прицел: Гонитбата» онлайн - страница 161

— По никой начин! Именно на това разчитам.

— Но това значи останалите банкери да тръгнат слепешком към Карасулиев.

— Дай ми отговора и ще съобщя, когато намеря за добре. А сега вървете и изпълнявайте точно! До сутринта всичко ще стане ясно!

— Ангажирах всички таксита на София и ще бъдат на наше разположение през цялата нощ.

— Отлично, Динев! Предстоят ни незабравими мигове!…

И тия думи на Скарлатов върнаха цялото спокойствие и увереност у него.

Настъпи ранната декемврийска нощ. Всички външни лампи светнаха. Синкавобялото бароково здание на Търговската банка блестеше ослепително. Полилеите и лампите на цялата къща светеха. Завесите бяха дръпнати и минувачите по улицата се заглеждаха в този лукс. Домът очакваше гостите за Валтасаровия пир. Част от хората на Татарски — най-яките, заеха местата си пред централния вход откъм булеварда и по ъглите. Други застанаха пред входа към малката уличка и вътре още двама. На гардероба също бяха хора на Татарски. Долу в Банката Динев и Христов стояха неотлъчно до телефоните. Скоро поканените започнаха да пристигат, извозвани от такситата, и само малка част със собствените коли. Булевардът и страничните улици се запълниха с автомобили. Поканените влизаха един по един, без съпругите си, водени от мадам Жорж към салона. Скарлатов довършваше тоалета си в банята. Вече напълно готов, с къса бяла брада, облечен елегантно, той се появи пред гостите. Със своята едра фигура и гордо вдигната глава неволно внесе респект в шумната зала. Всички млъкнаха. И без да искат, инстинктивно направиха шпалир. Той закрачи през него и никому не протегна ръка, но изгледа всеки един, макар и за миг, право в очите, като главнокомандващ своите генерали. Повечето свеждаха погледи. Скоро премина и първото стресване от неговата поява. Мъжете взеха свободно да се разхождат, да сядат или разговарят прави. Келнерите разнасяха напитки всекиму според вкуса. Всички се отпуснаха и почнаха да проявяват просташка безцеремонност. Без всякакъв свян разглеждаха скъпата старинна мебел, пипаха завесите, спореха по качеството на полилеите и произхода им. Разглеждаха красивите сребърни съдове. Основният въпрос беше колко струва и за колко могат да купят дадената вещ. Скарлатов чуваше всичко, но не даваше вид, че е засегнат. Поведението на присъстващите бе на глутница вълци, заобиколили в кръг огромен, умиращ елен. Все още не смеят да го нападнат, но знаят, че е въпрос на часове и се облизват, предвкусвайки пиршеството. Спас тихо му прошепна, че е пристигнал Чернаев. Скарлатов се извини и слезе по мраморното стълбище в Банката. Екипът му от трима адвокати, двама помощник-адвокати и двама машинописци се беше разположил в залата с гишетата. Когато Скарлатов се появи, всички почтително станаха. Чернаев, след като извъртя няколко пъти очните си ябълки до бялото на склерата, направи нисък поклон и подаде ръка. Беше искрен в дълбокото си уважение към Скарлатов, особено сега, защото може би само той знаеше малко повече от останалите за истинския му замисъл и с интерес очакваше развръзката. Този стар човек все още не беше загубил любопитството си към живота. След като Борис размени няколко думи с тях, се върна в залата на втория етаж. Горе по желание на всички свиреха музиканти, но не виенски валсове, а цигански мелодии и турски маанета. Оркестърът се бе разположил в малка, незаета стаичка, но добре се чуваше през отворената врата, без да пречи на оживените разговори.