Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 48

— Прекалено опасно е. — Тя посочи към купола. Земята изпълваше по-голямата част от гледката. Носът определено бе наклонен надолу, може би под четиринайсет-петнайсет градуса.

Чарли зае точното положение, препоръчано от компютъра, и остави летящата чиния да се понесе надолу към въздуха.

Минутите течаха. Земята не изглеждаше по-близо.

— Сигурна ли си, че сме намалили достатъчно скоростта? — нервно попита Рип.

— Не, не съм сигурна. Може би е по-добре да седнеш и да си закопчаеш колана.

Той неохотно се оттласна и седна на най-близката седалка. Тъкмо си беше закопчал колана, когато усети рязко намаляване на скоростта при навлизане на кораба в горния слой на атмосферата.

По купола заиграха издайнически пламъчета, прекалено бързо, за да могат да ги видят. Приличаха на огнени нишки.

Чарли с усилие проточи шия и едва зърна възрозовото сияние на носа, което ставаше все по-червено с навлизането на летящата чиния в атмосферата.

Поради някаква странна комбинация на светлина и влага след десетина минути над задния край на купола се образува видима ударна вълна. Пред погледа на Рип тя обля прозрачния материал и когато въздухът се сгъсти, се понесе назад.

Чарли Пайн съсредоточено поддържаше положението им спрямо кръстчето на компютърния дисплей. Летящата чиния потъваше в земната атмосфера като метеорит, идващ от далечния космос.

8.

Летящата чиния се появи на компютърния дисплей в Националното командване на въздушната отбрана в бункера в планината Шайен край Колорадо Спрингс. Светлата точка мигаше в тихоокеанския сектор на запад от Калифорния. Компютърът беше програмиран да анулира орбитиращите спътници и космически боклуци от дисплея и да показва само обекти, движещи се по-бързо или по-бавно от орбитална скорост.

По средата на безкрайната си четиричасова смяна операторката пиеше кафе и слушаше фоновата музика по тонколоните, докато апатично превърташе трийсетината изображения на терминала си. Освен това мислеше за новото си гадже, което предишната вечер ясно й бе дало да разбере, че има сериозни намерения спрямо тялото й.

Тя няколко секунди зяпа бързодвижещата се точка преди мъглата от гаджета, музика и досада да се разпръсне. Плъзна една иконка върху точката и кликна отгоре й. Появи се текст: Т082 С143 К96. Траектория в градуси, скорост в стотици възли и височина в километри.

Операторката включи алармата, за да повика началника си, и занатиска бутоните, за да препрати светлинния сигнал към главния дисплей за Съединените щати, който заемаше по-голямата част от предната стена на стаята.

Началникът й се появи след няколко секунди. Тя посочи с ръка.

— Двайсет и две хиляди и петстотин километра в час?

— Почти като космическа совалка, обаче в тоя район няма нито една. Може да е космически боклук или…

Неизречената възможност беше сигналът да е от интерконтинентална балистична ракета. Всъщност основната функция на този център бе да засича и проследява балистични ракети, изстреляни от всяка точка на планетата.

— Някакви данни за изстрелване?

— Няма.

— До всички — изтътна по аудиосистемата началникът, — имаме ли данни за изстрелване на ракета където и да било на Земята през последните два часа?