Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 47

Добре, тя беше корава филия. Корава.

Носеше се в безтегловност и си мислеше за разни неща, когато чу ракетните двигатели да се запалват. Блъсна се в задната стена. След няколко минути двигателите угаснаха.

— Ей!

— Извинявай. Забравих да те предупредя.

— Е, поне двигателите работят — неохотно призна той. — Защо ги запали?

— Трябваше да променя траекторията. Сега сме в правилна орбита спрямо конуса.

Рип се приближи и погледна дисплея.

Докато той висеше над нея, Чарли обърна летящата чиния и я насочи назад, като я ориентира спрямо кръстчето на холографския дисплей.

— Още около пет минути, повече или по-малко.

— Добре.

Вече не го бе страх. Може би трябваше, но не се боеше. Обзе го пълно спокойствие. Създателите на летящата чиния отдавна бяха мъртви, ала изпитваше близост с тези същества… хора… каквито и да са били. Летеше с техния кораб, както бяха летели и те, и това му се струваше някак естествено. Те бяха имали смелостта да се изправят пред неизвестността и сега, без да се хвали или перчи, Рип Кантрел знаеше, че на него му предстои същото.

— Ще се справим — заяви той на Чарли, която отново се взираше в компютъра.

— Да — отвърна тя и се втренчи в друг дисплей.

После повика холограмата на траекторията за влизане в атмосферата и се намести на седалката.

— Може би трябва да седнеш някъде и да си закопчаеш колана.

— Само докато запалим двигателите.

— Бива.

Рип седна на най-близката седалка и се закопча.

Гледаше менящите се дисплеи, докато навлизаха в конуса, и светлините на екрана, който управляваше мощността на двигателите. Чарли увеличи енергията и плавно продължи до пълна мощност, като поддържаше правилната ориентация на кораба.

В момента, в който достигнаха пълна мощност, двигателите спряха за миг-два. Когато отново заработиха, вече не бяха на пълна мощност. Може би наполовина или по-малко. Въпреки увереността, сърцето на Рип заплашваше да изскочи от гърлото му.

Двигателите се задавиха веднъж, два пъти, три пъти, четири пъти…

— Хайде! — говореше Чарли, сякаш окуражаваше коня си. — Не ми прави номера.

Рип скочи от седалката и се приближи до нея, за да вижда дисплеите.

— Какво става?

Ново задавяне. После двигателите утихнаха. Холограмата на главния дисплей настояваше за пълна мощност.

— Опа!

— Това не е на добре…

— Божичко!

Чарли зашари с ръка по пулта, завъртя ръкохватката на щурвала, силно я натисна.

Двигателите се запалиха за миг, два… три…

— Излязохме от конуса — напрегнато съобщи тя.

— Продължавай да пилотираш. Нищо друго не ни остава. — Гласът на Рип беше спокоен и овладян.

Двигателите продължиха да работят около четири секунди, после компютърът поиска да ги изключат. Конусът представляваше кладенец под препоръчаната от компютъра траектория, обозначена със съответната височина и посока.

С помощта на руля и левия лост Чарли обърна кораба и го насочи към конуса.

— Ще се спуснеш ли в тоя конус?