Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 50

За малко не се блъснаха в една радиокула, която ненадейно изникна отпред, осветена само с няколко червени сигнални лампи.

След като я заобиколи, Чарли полетя над пътя към недалечния град, който беше видяла при преминаването им под облаците.

Слава богу, че районът бе сравнително равен! Ако се бяха озовали в планинска местност през нощта, направо щяха да се самоубият.

Рип стоеше до нея.

— Къде сме? — попита той, като се взираше през купола в търсене на светлини.

— Не знам.

— В Мисури ли?

— Едва ли.

— В Съединените щати?

— Може би.

— Идеална точност. Това ми харесва.

Небето на изток започваше да изсветлява, когато Чарли спря летящата чиния в покрайнините на едно градче.

Не точно градче — по-скоро няколко къщи край тесен павиран път.

Разгледаха го от трийсетина метра височина. Не се забелязваха автомобили.

— Трябва да е четири и половина или пет сутринта — промърмори Чарли.

— Да. — Рип посочи с ръка. — Опитай при оная бензиностанция. Там може да имат противопожарен маркуч.

— След като се върнахме в цивилизацията, отчаяно се нуждая от баня.

— Обаче всичко е затворено.

Тя насочи летящата чиния между няколко дървета и кацна на пустия паркинг до бензиностанцията, колкото може по-близо до сградата. Рип отвори люка и изскочи навън.

Миризмата на пръст, лято и машинно масло му се стори като парфюм. Той дълбоко си пое дъх. Небето и облаците на изток розовееха, изгряващото слънце обливаше света в мека светлина. След два месеца и половина в пустинята Рип си помисли, че никога не е виждал по-прекрасно място от това градче.

В ъгъла на сградата имаше воден кран, но без маркуч. Той завъртя крана просто за да провери. Потече вода. Спря я, изправи се и се огледа наоколо. Оттатък пътя имаше ресторантче, все още затворено, естествено. Виждаха се четири ниски къщи, части от други се мержелееха между дърветата. Спокойно можеше да опита в първата къща, каза си Рип.

Мина между дърветата. Къщата беше бяла, едноетажна, с едноместен гараж. Вратата му бе отворена — вътре имаше шевролет пикап и косачка. На стената висеше градински маркуч. Той го откачи.

Две минути по-късно вече пълнеше резервоара на летящата чиния. Опита вратата на мъжката тоалетна. Отключена.

Стоеше до кораба и оглеждаше дърветата, сградите, равните, простиращи се чак до хоризонта ниви, когато Чарли излезе от дамската тоалетна.

— Ох! — рече тя, като дооправяше сивия си пилотски костюм.

— Може би е по-добре да свалиш табелката с името и капитанските си пагони — посъветва я Рип.

— Имаш право. Летящата чиния и без това ще привлече вниманието.

Думите й направо си бяха връх на подценяването. Мъчеше го вълчи глад.