Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 45

Рип пръв се върна в действителността. Започна да превключва дисплеите на компютъра и да разучава графиките в търсене на нещо, каквото и да е, стига да им показва динамиката на тяхната орбита.

Накрая откри дисплей, който изобразяваше продълговат овал.

— Мисля, че е това — вторачен в символите, измърмори той.

— Пише ли как да се върнем обратно? — попита Чарли.

— Поне аз не разчитам нищо. Ако имаш някакви идеи, може би сега е моментът да ги споделиш.

Тя също започна да изучава компютрите. В условията на безтегловност закопчаването за пилотската седалка определено бе предимство. Носещият се във въздуха Рип се държеше с една ръка.

Чарли превключваше дисплеите един по един, когато го намери — траектория за спускане към планета. Двамата проучиха сложната триизмерна графика.

Жената импулсивно посегна към екрана с показалец. Планетата се завъртя при докосването й.

— Това е Земята — заяви тя. — Ето ги Северна и Южна Америка, Азорските острови…

— Ей, погледни! — възкликна Рип и посочи. Средиземно море беше сухо, без вода. — И тук, при Ламанша. — Британските острови на екрана изобщо не бяха острови, а част от материка.

— Така е изглеждала Земята много отдавна — замислено рече Чарли. — Питам се точно колко отдавна.

— Завърти планетата с показалец до Мисури, после я докосни.

— Там ли искаш да кацнем?

— Да. Ако успеем, искам да се приземим във фермата на чичо ми.

— Той фермер ли е?

— Чичо Артър живее във ферма, обаче не е фермер. Той е специалист по всичко — изобретател, магьосник, изключителен механик… Има двайсетина патента във всички области и се издържа с хонорарите.

Чарли го послуша. Когато чукна с показалец по Мисури, графиката се промени. На мястото се появи връх на издължен конус. Тялото на конуса се издигаше и накланяше на запад около една трета от земното кълбо. Основата започваше западно от Хавайските острови.

— Ще трябва да опитаме при следващата ни орбита — посочи с ръка Рип. — Виждаш ли червената светла точица? Мисля, че това сме ние и орбитата ни е грешна. Трябва да променим траекторията, за да стигнем до точката на влизане в атмосферата.

Чарли запревключва дисплеите.

— Ето, това е, надявам се. — Тя проучи триизмерната графика, после посочи. — Тук ще имаме минимален разход на гориво.

— Колко гориво ще ни е нужно?

Чарли почти цяла минута преглежда дисплеите преди да отговори.

— Не знам. Ако изхабим цялото си гориво за маневриране, няма да имаме достатъчно, за да излезем от орбита. Ако изгубим орбитална скорост, но не стигнем до конуса, ще отскачаме от атмосферата като камъче по вода, докато накрая влезем под остър ъгъл.

— Под остър ъгъл ли? Това не ми харесва.

— Сигурно ще изгорим в атмосферата като метеорит.

— Колко гориво ни остава?

— Виждаш ли оня дисплей? — Чарли посочи друго компютърно изображение. — Това може би е оставащото гориво. Под пет процента, струва ми се.

Рип бавно се огледа.

— Създателите на летящата чиния трябва да са зареждали вода от кораба-майка, когато са били в орбита.

— Не повече от няколко литра. Водата в космоса е безценна.