Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 44

Идеално познаваше законите на физиката, но не познаваше компютърната програма, която използваше за контрол на полета. Ех, да можеше да чете думите и числата!

Това трябваше да е нужната програма! Изглеждаше й наред, физиката й се струваше наред, всичко й се струваше наред.

Но как щеше да разбере, че е достигнала орбитална скорост? И на каква височина щеше да е тази орбита?

Защо си задаваше тия въпроси? Корабът летеше, създателите му явно си бяха разбирали от работата, бяха се погрижили да го построят както трябва. Които и да били те…

Летеше над Индийския океан, който се бе появил над нея още след преобръщането на чинията. Земната заобленост беше съвсем отчетлива, атмосферата се очертаваше като мъглява синкава линия на облия хоризонт. По повърхността на океана се точеха облаци, пухкави памучни възглавнички. Буря, въздушен фронт — редица от облаци, мънички, с миниатюрни сенки.

Земята висеше над главата й, космическата чернота, ревът на ракетните двигатели при навлизането й в чернотата, притискащото я към седалката ускорение като божия ръка… преживяването беше върховно, истински пир за сетивата, и Чарли Пайн отново нададе вик на чиста радост.

До нея Рип Кантрел се мъчеше да се изправи, за да погледне през купола. Тя се озърна към него. Лицето му се обливаше в пот, вените на ръцете му бяха изпъкнали като въжета. Младежът се изравни с нея, като се бореше с ускорението.

— Леле! — ахна той, после вдъхна дълбоко и също нададе вик.

В този момент траекторията на полета изчезна от компютърния екран. Както си беше там, просто се стопи.

Чарли угаси ракетните двигатели и Рип полетя напред при рязкото спадане на ускорението. Опънатите му мускули го запратиха право върху контролния пулт.

Той отскочи от пулта и полетя към дъното на кабината.

— По дяволите! Успяхме!

Чарли се засмя. Чувстваше се върховно.

Рип се оттласна с крака от стената и се хвана с една ръка за пилотската седалка. После впери поглед към увисналата над тях земя, шеметно преливащите багри, всеобятната чернота.

— Ето го Персийския залив. И Хималаите.

— Земята — отвърна Чарли Пайн и отново се засмя.

— В орбита ли сме?

— Може би. Може би не. Ако корабът започне да се нажежава, значи не сме успели. — Червеният блясък по повърхността на летящата чиния беше изчезнал.

Земята бавно се въртеше над тях. Минаваха под облачни системи и тъмни петна. Двамата наблюдаваха като хипнотизирани прехода между зоните на деня и нощта.

— Адски странно е Земята да е над нас — отбеляза Рип. — Можеш ли да обърнеш кораба?

Чарли Пайн лекичко натисна щурвала и отново го центрира. Това бе достатъчно. Летящата чиния се преобърна и земята се озова под тях. После Чарли отново помръдна щурвала и спря обръщането.

— Божичко! — възкликна Рип. — Каква гледка!

Чарли изпитваше същите чувства. После й хрумна, че цял живот е очаквала този момент. Всички пътища бяха водили дотук.

Без да се замисля, тя разсеяно прокара пръсти през косата на Рип. Момчето сякаш не усети.