Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 42

— Стига, извънземния. Хайде на борда.

След като махна на въображаемите си фенове за последен път пред погледите на невидимите телевизионни зрители по целия свят, Рип Кантрел се приведе и се вмъкна през отворения люк на летящата чиния.

— Трябва да направим нещо за влизането в кораба. Просто е лишено от достойнство.

Младежът запали реактора, изчака водата да проникне в системата и помогна на Чарли да се настани на пилотската седалка. Тя леко помръдна щурвала и руля. Изпод маневриращите дюзи се надигнаха облачета пясък и прах. Жената продължи да движи лоста, докато облачетата изчезнаха.

Рип стоеше до нея на стъпалото като предишната вечер.

— Ще седнеш ли някъде най-после?

— Спокойно, малката. Нищо не ти правя.

Летящата чиния бавно се откъсна от земята сред облак прах. Чарли я издигна на около два метра височина, после с лявата ръка се пресегна към ключа за колесниците. От машинния отсек се разнесе бръмчене и колесниците се прибраха.

Тя пое дълбоко дъх и въздъхна. „Моля те, Боже, не ми позволявай да се изложа!“

Завъртя кораба с руля, насочи го към корабчето, което още стоеше в реката на петдесетина метра от брега.

Намираха се най-малко на трийсет метра във въздуха и все още се издигаха, когато прелетяха над брега. Когато стигнаха на шейсет метра, левият лост достигна крайната си позиция. За да продължат, трябваше да запалят ракетните двигатели.

Чарли бавно описа кръг над парахода. Когато преминаваше пред носа, корабчето се наклони на другата страна — пътниците се бяха втурнали към другия борд, за да виждат по-добре.

— Ако се преобърне, много хора ще се издавят — отбеляза Рип.

— Добре.

Чарли зави на запад, уравновеси летящата чиния и увеличи скоростта. Бавно прекосиха езерото. На отсрещния бряг прелетяха над железопътни релси и магистрала. Едва тогава Пайн запали ракетните двигатели.

Ускорението я залепи за облегалката. Рип Кантрел се хвана по-здраво.

Да!

На лицето й грейна усмивка.

Летящата чиния постепенно увеличаваше скоростта, но се намираше само на неколкостотин метра над пясъците, когато Рип забеляза първия изтребител и й го показа. Самолетът се виждаше като сребърна точица на тъмносиния фон на небето. Корпусът му лъщеше на слънцето. Зад него и малко встрани летеше втори.

Изтребителите се приближаваха отдясно и се движеха право към тях.

— Прекалено много се забавихме — изсумтя Чарли.

Още докато говореше, видя пред носа на първия изтребител няколко проблясъка.

— Той ни обстрелва! Да се махаме!

И рязко увеличи мощността на двигателите. Ускорението я удари като юмрук.

Рип изкрещя, изпусна пилотската седалка и се запремята към дъното на кабината.

Въпреки рева на ракетните двигатели изтребителят се приближаваше. Чарли инстинктивно наклони летящата чиния към самолета и принуди пилота да прелети над тях. Разминаха се само на стотина метра.