Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 36

— Нищо не виждам — извика тя, когато осветеният лагер изчезна под тях.

— Използвай уредите! — посъветва я Рип.

И естествено на компютърния екран пред нея имаше авиохоризонт. Чарли наклони носа надолу, за да уравновеси кораба.

— Не се движим много бързо — отбеляза младежът.

— Още не съм включила дюзите. Трябва да поизпитам машината, да посвикна с нея.

— Сега не е нито времето, нито мястото. Да се махаме оттук.

Чарли Пайн плуваше в абсолютно непознати води. Докато разглеждаше контролния пулт, я обзе паника. Натисна един от бутоните. Не се случи нищо. Побутна някакъв лост. Над него се появиха символи. Три стрелки, сочещи нагоре. После зелени лампички.

— По-бързо.

Може би дюзите се контролираха с бутоните на ръкохватката на левия лост.

Тя откъсна очи от авиохоризонта, за да разгледа ръкохватката. Когато натисна бутона в самия й край, чу бучене.

— Внимавай къде караш — с малко по-висок от обикновено глас я предупреди Рип.

Чарли отново насочи поглед към авиохоризонта и уравновеси кораба с лоста в дясната си ръка. После завъртя ръкохватката на левия лост. Чу как ракетните двигатели се запалиха, разнесе се звучен тътен и ускорението силно я притисна към облегалката. Рип Кантрел изгуби битката срещу ускорението и се изтърколи до задния край на кабината.

Чарли някак си успя да натисне лоста напред и носът на кораба се хоризонтира. През купола видя обсипаното със звезди небе.

Пламъците от ракетните двигатели осветиха километри от пустинята във всички посоки. Блясъкът бе ослепителен, като малко слънце.

И ревът беше оглушителен, най-силният шум, който Дъч Хааген бе чувал. Той вибрираше в черепа и зъбите, разтърсваше плътта по лицето му. Дъч запуши ушите си с ръце, свлече се на колене и стисна клепачи, за да защити очите си от мощната светлина.

Когато звукът поутихна и светлината отслабна, той леко отвори очи. Летящата чиния се отдалечаваше на петнайсет градуса над хоризонта и оставяше след себе си пелена от бял огън.

6.

Огромното ускорение притискаше Чарли Пайн към седалката. Рип лежеше на пода до една от другите седалки. Започна да се изтласква с крака и стигна до подиума. Преметна се отгоре и накрая с усилие се изправи. Успя да го постигне при ускорение най-малко 4 g благодарение на физическата си форма.

— Намали подаването на енергия, за бога!

Тя лекичко завъртя ръкохватката на левия лост и ускорението значително отслабна.

— Колко вода наля в това нещо?

— Четирийсет литра.

— Няма да стигнем много далече.

— Може да успеем до Нил. Или до езерото Насър. Струва ми се, че летим на изток.

— Откъде знаеш?

— Погледни тоя дисплей и ми кажи. — Пред тях имаше глобус със стрелка в средата, която сочеше надясно.

В кристално ясния пустинен въздух земята долу бе тъмна пустош под безкрайно море от звезди. Когато бяха излетели, полумесецът едва се подаваше над хоризонта, а сега беше високо в нощното небе и бързо продължаваше да се издига.

— Божичко! — възкликна Пайн. — Какво направихме? Как ще кацнем?

Рип се опита да преглътне и не успя.

— Ще се справим — пресилено оптимистично заяви той.