Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 34

Хедрик можеше да бъде само австралийският милиардер Роджър Хедрик, вторият по богатство човек в света.

— Хедрик е достатъчно богат, не смяташ ли? — весело попита Рип. — Колко има? Петдесет милиарда?

— Над осемдесет — поправи го Хари. — Вече половин Австралия е негова. Обаче човек никога не е достатъчно богат. Поне Хедрик смята така.

Рип го потупа по рамото. Когато мъжът обърна глава, младежът му нанесе зашеметяващ удар по брадичката. Австралиецът тежко се строполи назад.

Рип извади изолирбанда. Когато свърши с устата, китките и глезените му, онзи вече пъшкаше. Поне не беше мъртъв.

— Извинявай, приятел — каза Рип и го хвана за глезените, издърпа го до люка и го пусна през него. На пода бе оставен сателитен телефон и младежът го хвърли подире му наред с комплекта инструменти.

Нямаше много време. Той отдалечи австралиеца колкото може повече от кораба, изправи го и го подпря на скалата.

После бързо махна капака на резервоара между дюзите и отвори едната туба. Повдигна я и започна да излива водата в резервоара.

Тубата бе наполовина празна, когато чу зад себе си глас.

— Не си убил оня човек, нали?

Беше Чарли Пайн.

— Какво правиш тук?

— Чудех се къде си изчезнал, след като не се върна в лагера.

— Някой видя ли те?

— Едва ли. Сега ми кажи тежко ли си ранил австралиеца?

— Само го цапнах с юмрук и му залепих устата. Ще се оправи.

— Какво наливаш тук?

— Вода.

— С вода ли работи?

— След около три минути ще разберем.

— Майтапиш ли се?

Едва бе изрекла тези думи, когато над тях се плъзнаха лъчите на хеликоптерни прожектори. Летяха ниско.

— Ами сега? — попита Рип.

Още два вертолета кацнаха на пясъка близо до двете машини на Шарки.

— От военновъздушните ли са?

— Съмнявам се.

Някой откри огън от вратата на току-що приземилия се хеликоптер.

Другият увисна във въздуха над тях и от него се разнесе силно увеличен глас. Говореше на арабски.

— Опа! — през стиснати зъби изсумтя Рип. Той изля цялото съдържание на първата туба и се пресегна за втората.

Лъчът на прожектора освети платнището върху летящата чиния.

— Бързо слез долу — извика на Чарли младежът. — Качвай се в чинията.

Тя скочи от скалата, вмъкна се под кораба и запълзя към люка.

— Горе ръцете! Хвърлете оръжието си. Предайте се и няма да пострадате. — Гласът от хеликоптера бе преминал на английски.

— В името на Ислямската либийска джамахирия, предайте се или ще ви застреляме.

— Божичко, сега ще хвърчат лайна! — измърмори на себе си Рип, докато изливаше водата от втората туба. Сякаш нямаше край. — Хайде… хайде…

И тогава водата свърши. Той се увери, че капачката на резервоара е здраво затегната. Беше направена изключително находчиво.

Рип хвърли двете туби през люка, вмъкна се вътре и го затвори.

Чарли Пайн стоеше до пилотската седалка на стъпалото към подиума и се взираше през купола.