Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 38

Той се засмя. Да се смее в такъв момент!

— Корабът ще се спусне адски бързо — каза младежът и провери положението на лоста отляво на седалката й. — Най-добре го натисни. Изпълнява функцията на антигравитационни пръстени. Ще имаме нужда от тях, за да забавят падането.

По бузите на Чарли потекоха сълзи. Избърса ги с лявата си ръка, като местеше поглед между авиохоризонта и графиката на ъгъла на спускане.

— Много високо сме — отбеляза тя, когато най-после реши, че гласът няма да й изневери. — Ще ни трябва доста време, за да кацнем.

— Не чак толкова, колкото си мислиш. Повярвай ми.

— Басирам се, че корабът има радар — предположи тя.

Рип се зае да изследва другите дисплеи. Един от компютрите висеше наполовина изваден от плота си, частично разглобен. Имаше още три. Като знаеше какъв е късметлия, Рип беше убеден, че радарният дисплей се появява точно на компютъра, който бяха разглобили Хари и неговият приятел.

Усети, че носът се накланя надолу. Чу съскане на газ, изхвърлен от маневриращите дюзи. Сега вече разбираше как действа системата: газообразните кислород и водород автоматично се съхраняваха, за да може пилотът да управлява машината с изключени ракетни двигатели, например при среща с кораба-майка в орбита.

Ето и радара! Нагоре и наляво се виеше черна лента. Това трябваше да е Нил.

— Открих го, обаче не знам мащаба.

— Спускаме се адски бързо — загрижено рече Чарли.

Рип провери. Почти под ъгъл от десет градуса на авиохоризонта.

— Оглеждай се за светлини по реката. Ето я там. Движим се право към южния край на езерото Насър.

— Светлини…

— Градчета по течението на реката. Села.

— Ето — с очевидно облекчение посочи Чарли Пайн. — Ще се насоча натам. — Тя се консултира с радарното изображение.

Онова светло петно край реката… трябваше да е град. Тя отново вдигна поглед през купола, после пак сведе очи към радара.

— Достатъчно високо ли сме? — попита Рип.

Чарли знаеше какво иска да каже: дали ще стигнат дотам.

— Божичко, надявам се! — отвърна жената и неволно раздвижи щурвала.

— На твое място не бих го правил — нервно я посъветва Рип, като се вкопчи в седалката, за да не бъде повален от разтърсването на летящата чиния. — Газът в резервоарите за маневриращите дюзи трябва да е кислород или водород от водата. Когато свърши, няма да можем да управляваме кораба.

На Чарли ужасно й се допика. Тя се овладя.

Светлините на града бързо се приближаваха. Спускащата се летяща чиния скъсяваше разстоянието със скорост четиристотин възела.

Прелетяха на няколко километра над селището, разположено на брега на Нил, в южния край на Насър, затова Рип накара Чарли да завие на североизток и да продължи покрай езерото.

— Ще трябва да кацнем на брега, независимо от препятствията.

Тя кимна.

— Когато наближим земята, хоризонтирай кораба, намали скоростта и вдигни нагоре левия лост. Надявам се, че антигравитационните пръстени ще ни задържат във въздуха. Продължавай да управляваш с щурвала и руля. Избери равно място край водата и леко спусни там.

Чарли отново кимна. Главата й продължаваше да подскача нагоре-надолу.